Таньо Клисуров
Дишане на лепило

Торбичката, дъха поела на това момче,

напомня ми за детското балонче мое,

което купи ми от панаира татко.

                                Само че

балончето ми се загуби из небесните завои.

Торбичката с лепило също ще те накара да летиш,

макар за кратко и макар жестоко.

Когато връщаш си дъха обратно —

                                литваш ти

над улицата, над дърветата в щастлива обиколка…

Но всичко свършва в някакъв кошмар

върху железни остриета, върху жар.

И чувстваш болка, болка, болка…

Долепя устни жадни мръсния хлапак,

торбичката в ръцете си прегърнал.

Той знае как се литва, но не знае как

отново тук сред нас да се завърне.

Не забелязват хората. И отминават те.

А може би се пазят като от зараза.

На бащините рамене едно дете

държи балонче, то го забеляза…