Таньо Клисуров
Български дом

В нашия български дом страшна бомба ли падна?

Лягат съпрузите вечер в различни легла —

зла немотия разделя ги, гледат се ядно,

сякаш забиват в челата си остри шила.

Все по-самотни, децата говорят с компютрите —

те са им първи приятели в таз мразовита среда.

Вънка са чалгата, дрогата, вънка са мутрите

и са загробени мислите за братство и свобода.

Някой ни тика в ушите памук, за да сме глухи.

Друг пък залага пред входа устройство със взрив.

Нашият български дом се разпада на тухли,

лудият само — избягал от психото — днес е щастлив.

Няма кого да помолят и старците, виждам ги, плачат

и без лекарства очакват обречено сетния час.

Дайте ми светли бои, че наистина мрачно е,

лесно се губят във тъмното разум и свяст!

Дайте ми светли бои — да нарисувам сред зимата

нашия български дом над дълбокия ров!

Искам отново в дома ни надежда да има,

маса за всички, топло легло за любов.