Корней Чуковски
За „Робинзон Крузо“

Даниел Дефо (1660–1731) е роден в Лондон. Неговите прадеди са протестанти, избягали през XVI век от Фландрия, за да се спасят от преследванията на католиците по време на религиозните войни.

Бащата на Дефо е занаятчия, притежател на малка свещоливница и собствена къща в едно от предградията на Лондон. Пестелив стопанин и дълбоко религиозен човек, той настанява сина си в духовна семинария. Бъдещият писател получава там практически знания по история, математика, география, изучава живи и класически езици. Дефо обаче не става проповедник, а се заема с търговска дейност. На млади години посещава като търговец на вина франция, Испания, Италия, Португалия. Той живее като типичен буржоа, занимава се с търговия, на няколко пъти забогатява и се разорява, във всяка дейност търси печалбата. Започва да пише на зряла възраст. Става много известен със сатиричните си памфлети по злободневни политически теми. Автор е на повече от петстотин трактата по икономика, религия, история. Като издател на вестник Дефо полага основите на съвременната журналистика — въвежда популярното есе, уводната статия, интервюто.

Даниел Дефо започва да пише художествена литература, едва когато става на шестдесет години. През 1719 г. излиза първият му роман — „Робинзон Крузо“. Всъщност според тогавашния литературен вкус пълното заглавие на книгата гласи: „Животът и необичайните приключения на моряка Робинзон Крузо от град Йорк, прекарал двадесет и осем години в пълна самота на необитаем остров край бреговете на Америка, близо до устието на великата река Ориноко, където е бил изхвърлен при корабокрушение, по време на което целият екипаж на кораба освен него е загинал, с изложение на неочакваното му освобождаване от пирати, описани от самия него“.

За основа на „Робинзон Крузо“ служат действителни събития — преживяванията на моряка Александър Селкърк, прекарал сам четири години и половина на тихоокеански остров. И историята на Робърт Кнокс, преживял цели деветнайсет години в пълна изолация на остров Цейлон.

Образът на Робинзон Крузо, който с упование в бога и с всекидневен планомерен труд успява да облагороди дивата природа и дори да превърне човекоядеца Петкан в почтен джентълмен, простонародният език, на който е написана книгата, увлекателният сюжет и литературното майсторство на автора превръщат романа в изключително литературно събитие. Окуражен от успеха си, Дефо написва продължение на книгата: „Следващите плавания на Робинзон Крузо до неговия остров и около света“ (1719), а на другата година издава трета, книга с приключенията на обикнатия герой. До края на живота си (1731) Даниел Дефо написва близо тридесет романа, но така и не успява да спечели достатъчно пари.

Още в първите години след излизането си „Робинзон Крузо“ надминава по популярност всички съвременни и класически произведения на английската литература. До края на XIX век само в Англия романът има повече от 700 издания, а адаптациите му за деца трудно могат да бъдат преброени. На български език „Робинзон Крузо“ е преведен за първи път още през Възраждането от Петко Славейков през 1869 година.