Артюр Рембо
Спящият в дола

Ручей В дола буренясал напевно ромоли,

скача в тревите, додето не им прикачи

сребърна дрипа. И слънце над зъбери голи —

жари. Долът е разпенен от мокри лъчи.

 

Млад изостанал войник със захвърлена каска

къпе главата си в росната зеленина;

бледен под облака, който от жегата бляска,

спи. И в кревата зелен го вали светлина.

 

Устни разтворил — детенцето болно в съня

си тъй се усмихва на своите сънища къси.

Тихо, Природа! Стопли ти студената плът.

 

Ноздрите свити не трепват и слънце в очите

жури безжалостно. Спи той с ръка на гърдите —

стихнал. Две дупки червени отдясно личат.

 

октомври 1870