Артюр Рембо
Скринът

Масивен, дъбов, цял в резби, това е скрин, но

със своя вид улегнал напомня старец благ;

вратите си разтваря и в дъхавия мрак

те лъхва ароматно тежко старо вино.

 

Претъпкан, той побрал е дрехи овехтели,

пране уханно, жълто, бельото на жени

и дрешки на деца, и бабини дантели,

и кърпички с грифони от чужди младини.

 

Къдрици дремят там, портрети и гоблени;

изсъхнали цветя и плодове сушени

там смесват своя мирис, неуловим почти.

 

О, стар и мъдър скрин, ти знаеш много тайни

и сам разказваш ни истории безкрайни,

щом само си разтвориш масивните врати.

 

октомври 1870