Шарл Бодлер
Украшенията

Любимата е гола, но тя — за мойта сласт! —

докрая звънките си накити не снема

и те й дават блясък и чувството за власт,

с които славят се робините в харема.

 

Щом в танца звън надменен разсипе тя край мен,

светът от камъни искрящи и позлата

замайва ме и падам в любимия си плен:

нещата, смесващи звъна със светлината.

 

Излегне се и в ново очакване замре,

и най-блажено се усмихва от дивана

на мойто силно чувство, по-бурно от море,

връхлитащо я пак — скала, обляна в пяна.

 

Тигрица укротена, пронизва ме с очи

и с вял, унесен вид в различни пози стене,

и толкова невинност сред похотта личи,

че нов невиждан чар е всеки миг за мене.

 

И хълбоците, двете ръце и колена —

с бял лебедов воал и от елей по-гладки —

изпълват моя поглед с пречиста светлина;

гръдта й, сочните гърди — два грозда сладки,

 

два Ангела на злото с усмивка на уста —

напират да смутят покоя на душата

и от върха кристален да я свалят в прахта,

дордето тя кротко мечтае в самотата.

 

Бедра на Антиопа с гърди на момък блед

пред мене свързват се в една рисунка рязка,

за да изпъкне тазът, примамливо въззет;

лицето с див загар мълчи — надменна маска.

 

И както жар догаря и тлее в своя кът,

умира слабата, безсилно стара ламба

и щом изпусне жарка въздишка — всеки път! —

налива с топла кръв плътта й с цвят на амбра.