Шарл Бодлер
Фонтанът от кръв

Понякога се виждам от свойта скръб облян;

със стонове ритмични струи като фонтан,

успявам всеки шум — най-малкия! — да хвана,

опипвам се, но не откривам нийде рана.

 

Тече в града, подобно арена очертан —

всяко паве е остров сред кървав океан;

засища жаждата на всяка твар презряна,

природата — и тя червена стана.

 

На виното всесилно се молех често аз,

дано приспи за малко рушащия ме бяс;

изостри то слуха и моите зеници!

 

На любовта се молех за сън — да се смили,

но любовта за мене е ложе от игли

и трябва да поя жестоките девици!