Шарл Бодлер
Виното на вехтошарите

Под стария фенер, зловещо изкривен,

дрънчащ от вятъра и с пламък възпален,

в предградието, там, където в кал разлята

набъбнала като тесто, кипи тълпата —

 

ще видиш вехтошар: залита слаб и блед,

опипва мръсните стени — като поет,

копоите презрял, без мисъл боязлива

в най-смели планове сърцето си излива.

 

Под голото небе стои като в чертог

и с бедните добър, към ситите жесток —

закони нови днес той с властен глас издава,

щастлив, опиянен от царската си слава.

 

Да, тия старци тук се трудят от зори,

измъчва ги и глад, и жажда ги гори,

вървят, в голям чувал отрепките събрали,

те — смрадния бълвоч в парижките канали.

 

Пропили се, дъхтят на бъчва цял живот —

в един ли славен бой те ляха кръв и пот,

мустаците им днес са флагове съдрани;

победни арки, глъч и гръм на барабани

 

Израстват — дивен сън — пред мътния им взор!

прелива от лъчи кънтящият простор

и песни, и цветя, и слънцето ги гледа —

народът е пиян от тяхната победа.

 

Тъй виното тече пред буйните тълпи —

понесло злато — и като Пактол слепи,

от мъжките гърла изтръгва то прослава,

че като щедър цар все милости раздава.

 

От угризение пред всички бедни, зли

измислил бог съня; да ги развесели,

човекът дарил ги и с Вино — течно злато,

прекрасното дете на Слънцето ни свято.