Шарл Бодлер
Смъртта на бедняците

Смъртта е утеха, уви! И ни възражда;

Смъртта — надежда сетна в живота изнурен —

със своя еликсир опива и подклажда

в сърцата жар — да крачим към гаснещия ден;

 

Нас черен хоризонт жестоко ни обгражда,

но трепка лъч в бури, и в сняг, и в дъжд студен;

Смъртта — приютът странен, за всички отреден —

съгрява бързо и засища глад и жажда.

 

Смъртта е ангел чист и с пръсти магнетични

легло застила за голтаците безлични

и сънища предлага, и дивни чудеса;

 

Смъртта — божествен химн и житница старинна,

Смъртта — за бедните хазна и прародина,

Смъртта — врата към всички незнайни небеса!