Шарл Бодлер
Смъртта на любовниците

Ще паднем изтощени в уханните легла,

два гроба — чакат ни дълбоките дивани,

и по стелажите цъфтят цветята странни,

към небеса по-дивни протегнали стъбла.

 

Пропити с мирис, сякаш с най-чистата смола,

сърцата ще пламтят, две факли на страстта ни,

и светлините им, до днес необуздани,

ще се двоят в очите — като в огледала.

 

В една мистична вечер със син и розов здрач

ще мине между нас сияние незнайно —

едно последно „сбогом“ като протяжен плач;

 

И после предан ангел, на прага тихо спрял,

ще влезе радостен — да съживи потайно

огледалата мътни и пламъка умрял.