Шарл Бодлер
Продажната муза

О, музо, на дворците любовница бе ти!

но щом Бореите развърже януари,

сред черната печал на нощните кошмари

къде ще стоплиш сини безчувствени пети?

 

Как зракът лунен, който през щорите трепти,

ще стопли мрамора на твойте плещи стари?

За празната кесия и празните мечти

от свода злато ли ще пада на камари?

 

Ти всеки ден за хляба, до късно през нощта,

като момче от хор, в мъглата на тамяна —

макар без вяра! — ще повтаряш все Осанна;

 

Или пък — акробатка — разголвай красота

и смей се, смей, в сълзи невидими обляна:

дано развесели се и трогне се гмежта.