Шарл Бодлер
Превъплъщенията на вампира

С малинови уста жената сластно шава

и гърчи се — като змия върху жарава;

в коравия корсет напъхала гърди,

пак думи, дъхащи на мускус, тя цеди:

„Със сочни устни съм и зная как в леглото

да смазвам старите представи за доброто.

Аз сълзите суша на свойта стара гръд

и старци с детски смях край мене се въртят.

Щом гола зърнат ме, объркват те, горките,

луната, слънцето, небето и звездите.

Мъдрецо, моята наука е сластта,

щом впия в някой мъж и пръсти, и уста

или му дам в гръдта ми зъби да забива,

ту плахо крехка, ту брутално похотлива,

тюфлекът виждал е, измачкан и смутен,

безволни ангели да падат зарад мен!“

 

Щом тя от костите на клетото ми тяло

изсмуче мозъка и се обърне вяло

да я целуна пак с любов — о, боже мой,

съзирам топъл мях, леплив, препълнен с гной.

И в миг притварям взор, облян от пот студена,

а щом отворя го под лампата червена,

наместо мощния бездушен манекен,

допреди миг с кръвта ми сякаш напоен,

съзирам скелет аз и тъй се е разклатил,

че стряска ме звукът на ветропоказател

или на фирмата, която с остър звън

по цяла нощ дрънчи през зимата навън.