Шарл Бодлер
Отровата

Виното превръща бързо кръчми и бордеи стари

в зали, пълни с чудеса,

и изплуват колонади като странни дървеса

от златистовинените пари:

слънце, паднало ранено сред мъгливи небеса.

 

Опиумът изпарява граници, ломи прегради,

всичко, дето ни души;

и насладите изостря, и живота ни руши —

с черните и горестни наслади

той препълнил е съсъда на най-крехките души.

 

Но какво ли по-отровно е от влагата в очите,

от очите с чар зелен:

езера, в които моят дух трепери ужасен.

На тълпи събират се мечтите

и от бездните горчиви пият в своя тежък плен.

 

Но какво е по-отровно от убийственото чудо —

твойта хапеща уста;

слюнка, хвърлила духа ми сред забравата в страстта,

ме замайва и завъртва лудо,

и ме тласка неусетно към реката на Смъртта.