Шарл Бодлер
Котката

На мойта гръд любяща, немирнице, скочи,

скрий нокти в бурната игра ти

и дай ми да се гмурна в прекрасните очи —

смес от метал и от ахати.

 

Когато милвам тази глава и гъвкав гръб

с любов, от нищо невъзпиран,

и чувствам с тръпни пръсти — наслада в мойта скръб! —

как цял е наелектризиран

 

пред мен изниква пак любимата. Очите

са като твоите — два ножа зли с безстрастен

отблясък, мой разкошен звяр;

 

и от главата до петите

разпръсва тя дъха замайващ и опасен

на тялото с горещ загар.