Шарл Бодлер
Лулата

Аз съм лулата на поета,

напомням му сред дим и здрач

арабка, абисинка клета,

но ме обича — стар пушач!

 

Когато тъжен е до плач,

димя — колиба сред полето,

в която тихо ври гърнето

с храна за бедния орач.

 

С дима от мойта жарка паст

изплитам синя люлка — в нея

душата му люлея аз;

 

в сърцето му възторг ще влея,

че зная — той лекува с мен

духа си, вечно угнетен.