Христо Смирненски
Нощни

Назърта плахо нощ чаровна,

обвита в своя чер воал

като вдовицичка тъжовна,

прикрила жаждата любовна

под привидната печал.

 

Като край своята изгора

аз крача и назъртам вред,

ужасна чувствувам умора,

но с всички сили пак се боря,

че има двадесет и пет!

 

Ах, зор е, дявол да го вземе,

като махало да вървиш,

да се разхождаш по туй време

и толкова да ти се дреме,

че прав, кажи-речи го, спиш!

 

Сънуват морните момчета,

изказва всеки дерта свой:

един любовниците смета,

до него друг пък се премета

и вика громко: „Рота, стой!“

 

Отляво някой шепне нещо,

четвърти смее се със глас,

разправя пети пък горещо,

че марширувал твърде вещо,

друг реве: „Съвсем не аз!“

 

Отвред партенките кирливи

ухаят на шкембе-чорба,

навред се водят офанзиви

и газовете задушливи

прибавят свойта миризма.

 

Госпожице, с очите сини

и млечнобелите страни,

там твоя милост що ли чини?

Дали край вашите градини

скитосва някой друг, нощни?