Христо Смирненски
Новата ми любов

Закрача ли в обширний двор,

унесен в сладостни мечти,

все там отправям слух и взор,

отдето се вестяваш ти!

 

Аз чакам те със жар, с любов,

с молитви тихи на уста,

аз чакам твоя нежен зов,

най-сладък зов, най-мил в света.

 

На ниския креват прострян

със устав някакъв в ръце,

един-едничък само блян

тревожи моето сърце.

 

От всичко скъпо отделен,

ти радост сал ми си сега!

Една-едничка ти от мен

разсейваш тежката тъга!

 

О, ти ми си в живота нов

кумир и радост, и любов,

о, дивна медена тръба,

зовяща сладко на чорба!