Христо Смирненски
Листопад (Трепетлики пъстростволи…)

На Чичика

Трепетлики пъстростволи,

свели грани замечтани,

ронят листи златоткани;

рой девойки сивополи

плъпнали са между тях

с яснозвучен, кръшен смях.

 

Ние войни потни, прашни

ги поглеждаме под вежда

и смехът им ни нарежда

скъпи случки некогашни,

спомени от светли дни

през цивилни младини…

 

Трепнат грани полуголи,

шепнат листи златоткани

за забравени романи

с ученички късополи

през печален листопад

в този същи дървосад.