Христо Смирненски
Какво е туй, мадам?

Не се учудвам, че Баронът подари

тамам хилядо лева чистички пари,

не бих се чудил, ако някога дори

и хаджи Кочо изтъпанчи се напред

и викне: „На̀ бре, хора! На̀! От мене пет!“ —

Но вашето дело, повярвайте, мадам,

как да окачествя не знам! Съвсем не знам!

 

Не бих се чудил даже, ако ред се въдвори

за някой ден макар в Русията дори,

не бих се чудил, ако някой дипломат в зори

събуди се и почне работа — неял,

ала на туй ваше дело, о хубава мадам,

все чудя се какво название да дам!

 

Не бих се чудил, ако Кракра — славният барон

си купи за през зимата без лой балтон,

или пък „Барабан“ от есенния веч сезон

увеличи ни хонорара най-подир.

Не бих се чудил най-сетне и да се сключи мир,

но вашата постъпка, прелестна мадам,

подложи ми ума на бури и на плам!

 

Не съм спокоен, вярвайте, дене, ноще!

Главата ми да обясни това не ще,

о, хубава госпожо, вий що за личност сте?

Каква сте ексцентрична, тайнствена жена,

та в тези толкоз апетитни времена

купувате така със най-спокоен вид

горчица и не знам какво за апетит!?!