Христо Смирненски
Жените (Войнишко писмо до Мак-Гро)

Ти често дрънкаш за жените

и често смееш се над тях.

И аз се смеех, но през дните,

когато между тях си бях.

 

Но днес е друго, в аскерлъка

жената много се цени,

аз право, друже, тази мъка

не чувствах до тези дни.

 

Но днес жадувам, както всички,

жена макар от среден вид,

жадувам хубави очички —

очички женски с плам нескрит.

 

Че с седмици жени не срещам,

колега скъпи, аз сега

и затова разбирам, сещам

какво е по жена тъга.

 

Тук често погледът ме мами

и тръпна аз от радост цял,

аз виждам в всяко нещо дами,

но винаги съм зле видял.

 

В полето завчера се мерна

пред нази нещо като жена —

в дрезгавината предвечерна

вик радостен отвред екна!

 

Стълпихме се бегом тогава

и жадно впихме ний очи,

ей фигурата приближава

и всеки гледа и мълчи.

 

Какво обаче? — Вместо дама

одърпан поп мина край нас.

Разбира се, за таз измама,

псувахме здравата тогаз.

 

Друг път, преди седмица беше,

викнахме: „Вижте хубава мома!“

Но за беля дъждец валеше,

та туй пък мъж бе с мушама.

 

Да знаеш колко радост носи

видът на някаква жена!…

Създанията дългокоси

за нас са друг чешит храна.

 

Та мойто мнение сега е:

жените нам са благодат

и никой хич да се не мае,

да люби, докато е млад!

Със целувки и поклон

вечно веселий Вилмон.

P.S. Сетих се по привичка стара,

ще извиняваш! (Щеш-не щеш!)

Да не забравиш хонорара

на първи да ми предадеш,

но, моля те, недей се мръщи!

 

Същий