Христо Смирненски
Моряци

Ти виждаш ли бленувани земи?

Позна ли тоя стръмен бряг?…

О, нека бурята край нас гърми

и нека тегне леден мрак.

 

Умря с усмивка старият моряк —

вълна го буйно приласка,

когато той към светлия маяк

прострял бе трепетна ръка.

 

Но кой от свиден бряг ще ни лиши?

Кой устрема ни смел ще спре? —

Под вихъра на младите души

летим над мрачното море.

 

Ту се издигнем в грохот и кипеж

и зърнем в миг жадуван бряг,

ту шеметна вълна сред лих летеж

към бездната ни спусне пак.

 

Но с бодра, бойна музика гърми

морето в своя бурен рев

и в снежна пяна кипва и дими

с вълни от разтопен седеф.

 

И на вълните горди с гордостта

въртим ний крепките весла,

а като бели пламъци в нощта

размахват чайките крила…

 

Ти виждаш ли бленувани земи?

Позна ли тоя свиден бряг?

О, нека, нека бурята гърми —

пред нас е светлият маяк!