Христо Смирненски
Среднощни сенки

На Лорелай

от „Софроний“

В среднощ щом се пръснат тълпи многоцветни

на блудкав и пъплещ весден маскарад

и месец замислен несетно наметне

безплътни воали на спящия град,

ний трима бродяги-царе безмонетни

из пустите улици мълком вървим.

 

Нощта е тъй свежа и в сенките нейни

пристъпват възкръснали странни мечти,

ту образ на дева жадувана грейне

и чудно блаженство разлей се в гърди,

ту плахо се мерне в одежди жалейни

на минало щастие призрак любим.

 

Че нощем градът е легенда незнайна,

животът — печална, но свидна мечта,

че всяка душа е поема безкрайна

и нейните стихове шъпне нощта,

а всеки стих обич е, мъка и тайна,

а всеки стих сън е и скръбен надслов.

 

В среднощ среброкрила тълпи многоцветни

щом стихнат, сломени от лих маскарад,

и месец замислен безшумно наметне

безплътни одежди на спящия град,

вървим ние трима царе безмонетни,

пияни от бира, тъга и любов.