Христо Смирненски
Изповедта на Йордан Бадев

В една девическа гимназия

минавах за голям критик

и ето в моята фантазия

роди се, братя, план велик.

 

Реших: аз имам дарби страшни,

да скромнича ще бъде грех —

куп упражнения домашни

разкритикувал съм с успех.

 

Една ли жилава нелепица

светът преглътнал е до днес?

Хем леко ще си вадя хлебеца,

хем ще спечеля малко чест.

 

Мислих, реших и хоп готово:

направих тук-таме метан

и в долния етаж на „Слово“

на топла пита съм призван.

 

Не знаех в радостта си граница,

но зная кой ме тури в ред,

благодарих за тая баница

с един критически рушвет.

 

Обаче всяка радост земна

на края винаги горчи —

оттук-оттам ме всеки емна

и ми засвятка пред очи.

 

Студени душове ме плиснаха,

подгониха ме блед и плах

и стана ми за смях подлистника —

а пишех аз, че няма смях.

 

Ех, смогнах местенце да купя,

но питайте ме след това:

шега ли е гранит да чупя

със дървената си глава!