Христо Смирненски
Христу Ботйову

Въздигнал в великия храм на всемира

ума — в божество, свободата — за цел,

прозря на Христа той същинската диря

и тръгна по нея възторжен и смел…

 

И ето го в стръмния път за Голгота,

обкрилен от вихра на знойна борба,

пристъпва зовящ и смъртта, и живота,

понесъл и лира, и бойна тръба.

 

Над него червеният факел потрепва,

обжарващ крилата на робския мрак,

и пламъкът негов чертае, нашепва

речта на Паисий, зова на Спартак.

 

Подире му мълком окъсани, бледи

тълпят се бездомници жадни за бран;

в очите им греят мечти за победи,

в душите им тътне възбунен вулкан.

 

А гъста е и многолика тъмата

и не е самичък тиранът жесток —

изедник народен крепи му ръката,

изгражда му крепости попският бог.

 

Но смело по пътя на братска Голгота

той води ги с лира и бойна тръба

и носят се те през смъртта към живота,

обкрилени с вихра на светла борба.