Мина Стоянова
Ида

Вали ли?

 

Носталгия на мъртво лято. Полето съхне; погледът е обречен…

 

Ида

 

Диво сърце

 

Дъждът се разнася в тъмни сиви облаци не идва но говори за себе си представя се

 

Древното лице на водата самотна следва земята

 

Ида

 

името на дъжда който още попива в мен

 

 

Егото спи в миналото бъдещето притежава

 

Днес е

 

Сплетена между три живака се извайвам пясъчна фигура

 

Аз съм времето когато днес се промени и притежанието стане его а аз достигна съществуването

 

Страх ме е от вярата

 

Да вярвам че живея а да не живея

 

Страх ме е от вярата

 

Себенепосилност