Мина Стоянова
Черната птица

по крилата

сухи

изтръпнали

спуснали

тласък върху съня ми

по крилата на черната птица

се стича тъга

отронва се бавно

повторно

отровно

за нея

и ме повлича

оттатък съня:

 

там

зала

изпръхнали трептящи стени

нисък таван

няма земя

там

маса

пробита

избита врата

поставена или забравена?

 

и слегнала куха

се свива после разтяга

стаята — зала

черната птича уста…

 

и в полет унесена

в безсънен летеж

аз тряскам с все сила

по безметежния ден

пляс! и се разлива

стича се свлича

се черната

душата ми

Тя