Мина Стоянова
War X

загубих се

сменям картините и върху тях се опитвам да трупам

интелект върху интелект без да преименувам цветовете a възприятието за тях

тогава рисувам

но не съм истинска — система — конкурирам се отвътре

така съществуват в необходимост и език —

„важно е“

но не знам пръв е разумът или идеята за разума

защото сме самотни от идеи в които потъва

интелект

— кой от тях избутва или не избутва другия?

 

когато преносимият център на идентичността

заседне в центъра на егото

те взаимно се неутрализират

и се появява социум

 

war x

 

ако не си свидетел на началото

не си свидетел и на края

когато гледаш нещо да умира

ти спираш да го наблюдаваш

изчезва зарядът и познанието

 

дали затова времето се забавя и се забързва

дали затова е времето