Кърт Вонегът
Затворникът (22)

21

— О — каза тя, — не мога да се оплача. Изкарвам към десет хиляди годишно. — Сара се покашля и това също беше намек, който насмалко не пропуснах.

— Пипнала си кашлица там — съобразих да кажа все пак навреме.

— Много е упорита.

— Вземи две от тези хапчета. Ще ти помогнат.

И тя загълта: гъл-гъл-гъл. После попита какво съдържат хаповете.

— Най-силното очистително, известно в медицината.

— Очистително!

— Да — казах аз, — сега вече няма да смееш да кашляш.

Разказахме си вица и за болния кон, какъвто аз уж имах. В същност никога не съм имал кон. Ветеринарният ми дал половин фунт виолетов прах, който да дам на коня. Казал ми да направя тръба от хартия, да сипя праха вътре, после да пъхна тръбата в устата на коня и като духна, да вкарам праха в гърлото му.

— Как е сега конят?

— О, чудесно.

— Но ти не си съвсем добре.

— Да, защото конят духна пръв.

— Можеш ли още да се смееш като майка си? — понита тя.

Това не беше начало на друга шега. Сара наистина желаеше да чуе как подражавам смеха на майка ми, Което правех много често по телефона, когато разговарях с нея. Не бях го правил от години. Трябваше не само да си изтъня гласа, но да го направя и по-приятен.

Интересното беше това: мама никога не се смееше високо. Беше приучена да сподавя смеха си още от съвсем млада прислужница в Литва. Защото господарят й или някой негов гост, като я чуе да се смее някъде из къщи, може да си помисли, че се смее на него.

Затова, когато майка ми не можеше да сдържи смеха си, издаваше тънички, ясни звуци като музикална кутийка… или по-скоро като далечни звънчета. Те бяха много приятни за ухото.

И така, забравил къде съм в този миг, изпълних дробовете си, стегнах гърло и за удоволствие на старата ми приятелка наподобих смеха на майка ми.

Тъкмо тогава Арпад Лийн и Франк Юбриако се върнаха в дневната. Чуха края на смеха ми.

Казах на Сара, че трябва да привършваме, и затворих телефона.

Арпад Лийн ме измери изпитателно с очи. Чувал съм жени да казват, че някои мъже просто ги събличат с поглед. Сега разбрах какво означава това. Лийн правеше в момента с мен точно същото: искаше да си представи как бих изглеждал, ако нямах дрехи.

Започнал бе да подозира, че аз съм мисис Джек Греъм и го проверявам, облечена като мъж.