Шарл Бодлер
Еавтонтиморуменос

На Ж. Г. Ф.

Без ярост аз ще те ударя,

като месар — без гняв, без вик!

Като Мойсей — скалата, в миг

да бликне в моята Сахара

 

жив извор — чистите сълзи,

които мъката изцежда;

и тъй копнежът ми с надежда

ще полети — да се срази

 

с вълните — кораб в океана;

а там в духа ми изтерзан

ще глъхнат като барабан

плачът ти, болката набрана!

 

Не съм ли аз фалшив акорд

в една божествена симфония,

заради алчната Ирония,

разяждаща духа ми горд?

 

Той в мен стаен е — моят крясък!

Отрова черна блика в мен!

Мегера хващам в своя плен

аз, огледалото без блясък.

 

Аз ножът съм — но и кръвта,

трупът съм аз — но и гробарят,

аз бузата съм — и шамарът,

и гвоздеят съм — и дланта!

 

Аз сам вампир съм за душата

и съм отритнат като тях —

на всичко гледащи със смях,

но без усмивка на устата!