Шарл Бодлер
Като лежах веднъж с една еврейка гадна…

Като лежах веднъж с една еврейка гадна —

два голи трупа сякаш, захвърлени в нощта! —

в платената любов дъхът ми тъй отпадна,

че замечта за твойта печална красота.

 

И с царствена осанка пред мен изникна ти,

с мощта и прелестта на своя поглед странен,

с косата лъскава и гладка — шлем уханен,

от който любовта ми след миг ще запламти.

 

Бих те целувал жадно и тялото ти аз

бих с бисери обсипал — от чиста вечна страст!

от хладните нозе до смолните къдрици,

 

ако веднъж с невинно избликнала сълза

в печална късна вечер, о ти, царице зла,

стопиш леда искрящ на своите зеници!