Шарл Бодлер
Вампирът

О ти, която като нож

в сърцето ми отвори рана;

ти, луда и красива, с мощ

на стадо демони, пияна,

 

духа ми, дух на верен роб,

в алков превръщаш ти, в постилка;

навеки свързан с теб, до гроб —

като пияница с бутилка,

 

като играч със своя зар,

като каторжник стар с верига

и като червей с труп — о, стига,

проклинам те, проклета твар!

 

Светкавичния нож зовях

с молба да върне мойта воля,

реших отровата да моля —

да ми помогне в моя страх!

 

Уви! Отровата и ножът

отвърнаха без капка срам:

— Защо теглата те тревожат,

щом в роб си се превърнал сам,

 

нещастнико — изпит, изсъхнал;

избавим ли те най-подир,

с целувки пак живот би вдъхнал

в трупа на твоя скъп Вампир!