Шарл Бодлер
Танцуващата змия

Обичам, о, душа ленива,

        да гледам възхитен

как твойта плът лъщи, прелива

        като блестящ сатен.

 

И сред косите ти игриви,

        на синкави вълни —

море с ухания горчиви,

        с бездънни глъбини —

 

подобно кораб горд, пробуден

        от утринния бриз,

към свод и непознат, и чуден

        лети духът ми чист.

 

В очите ти — ни глъб засмяна,

        ни мрак горчив расте,

и две бижута от стомана

        и злато май са те.

 

В движенията ти прозира

        как тръпнеш в ритъм вял —

змия, покорна на факира,

        скъп жезъл развъртял;

 

Под маската ти тъй приятна

        детинската глава

подобно слонче — непохватна! —

        поклаща се едва

 

и тялото ти плавно ляга —

        бърз кораб в дъжд и зной

водата с рея тъй досяга

        на острия завой.

 

Вода от ледник — бликва влага

        от твоите уста

и зъбите — два бели бряга —

        като прелее тя,

 

аз пия Скитнишкото вино.

        И в моите гърди

като небето мокросиньо

        посипва то звезди!