Шарл Бодлер
Към читателя

Невежество, заблуда, скъперничество, грях

духа ни завладяват и смучат от кръвта ни,

и свойта гузна съвест усърдно всеки храни,

тъй както просяците — гадините по тях.

 

В греха сме упорити, страхливи — пред разплата,

признаваме веднага, щом щедро ни платят,

и пак доволни крачим по калния си път

с надежда да измием с престорен плач петната.

 

Отдавна Сатаната — Магьосникът Велик —

връз ложето на злото духа ни с блян приспива,

метала благороден на волята ленива

до капка изпарява като зловещ химик.

 

С конците на съдбата ни тегли по наклона!

Сред мерзости се ровим да вкусим благодат

а всеки ден е крачка към зейналия Ад,

но пак вървим без ужас сред тъмнина зловонна.

 

И както груб развратник гризе със сластен стон

гърдите похабени на уличница стара,

така и ние — скрито терзани от поквара —

насладата докрая цедим като лимон.

 

Кълбо от глисти сякаш из мозъка ни чопли —

рой Демони вилнеят на пир в потаен час;

щом дробове разтворим, Смъртта се спуска в нас

река подземна — с жалби и дълги глухи вопли.

 

Щом ножът и метежът, отровата, грехът

не са покрили още с бродерия забавна

платното на съдбите, разнищени отдавна —

не е готов, за жалост, на крайности духът!

 

Но между всички твари — чакали, хрътки, смоци,

маймуни, скорпиони, пантери и орли,

пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,

сред скверния зверилник на нашите пороци

 

аз знам една ужасна, една безчестна гад!

Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,

земята на парчета ще натроши с наслада,

с една прозявка само ще глътне този свят.

 

ДОСАДАТА! В окото хашишът гложди сладко

и през дима бесило стърчи като кошмар.

И ти си близък с нея — с изтънчената твар, —

читателю притворен, мой двойнико, мой братко!