Джудит Макнот
Гордост (17)

ГЛАВА 17

Ник изглеждаше изключително елегантен в наситено черния фрак, снежнобялата риза и черната папионка.

— Изглеждаш прекрасно — каза Лорън, когато му отвори вратата на апартамента същата вечер.

Той плъзна поглед, изпълнен с възхищение, по красивото й лице, по лъскавата й коса, прибрана на тила в сложна прическа, после за миг застина при възбуждащия вид на нежните й гърди, надигащи се над деколтето на дългата, тясна, черна рокля с цепка встрани.

— Какво ще кажеш? — попита тя, като му подаваше черна кадифена пелерина, обшита с бял сатен.

— Обожавам ги — отвърна той, а Лорън се изчерви, защото разбра какво точно имаше предвид.

Хотел „Уестин“ беше разположен в така наречения Ренесансов център на Детройт. На тротоара пред главния вход на хотела беше опънат червен килим. От двете му страни бяха разположени телевизионни камери. Когато шофьорът на Ник спря лимузината, фотографите започнаха да се блъскат отпред с високо вдигнати апарати.

Един от портиерите на хотела отвори вратата на Лорън. Когато Ник я последва и я хвана под ръка, от двете им страни избухнаха светкавици, а телевизионните камери неотлъчно ги следваха.

Първият човек, когото Лорън забеляза в препълнената бална зала, беше Джим. Той също ги видя и на лицето му се изписаха радост и задоволство. Въпреки това обаче, когато протегна ръка, Лорън забеляза, че Ник се поколеба за миг, преди да приеме поздрава му.

— Върнал си се по-рано от Чикаго — отбеляза при лят му, като се правеше, че не забелязва хладната жалост. — Чудя се защо ли?

— Дяволски добре знаеш защо — тросна му се той.

Джим повдигна учудено вежди, но обърна възхитените си очи към Лорън.

— Бих ти казал, че си прекрасна, но Ник едва се сдържа да не ми избие зъбите.

— Защо? — попита смаяно тя и погледна към Ник.

Джим отвърна, като се подсмихваше:

— Ами заради две дузини червени рози и една целувка, която той видя. Забравил е явно за момичето, в което бях влюбен някога, но не можех да събера смелост да му направя предложение за женитба. На него му писна да ме чака, затова изпрати на Ерика две дузини…

Ник избухна в смях.

— Ах, ти, мошеник такъв! — възкликна и този път най-сърдечно стисна ръката му.

За Лорън — това беше вечер, изпълнена с вълшебна омая, с аромата на цветя, с трептящите светлини на огромни полилеи, с прекрасна музика и танци. Всеки път, когато слизаха от дансинга или се спираха да изпият чаша шампанско, около тях се събираха хора. Ник бе уважаван — доста харесван човек и това я караше да се чувства ужасно горда с него. Но и той самият се гордееше не по-малко с нея — тя виждаше това в сърдечната му усмивка, когато я представяше на своите познати, от това, че непрекъснато я придържаше през кръста, сякаш не й позволяваше да се отделя от него.

— Лорън?

Отдавна минаваше полунощ. Тя наклони глава и му се усмихна, докато танцуваха.

— Хммм?

— Бих искал да си тръгнем.

Желанието, изписано в очите му, веднага й даде да разбере причината. Тя само кимна и покорно слезе с него от дансинга.

Тъкмо си мислеше, че това е най-прекрасната вечер в живота й, когато чу познат глас, от който изпита панически ужас.

— Ник — каза Филип Уитуърт с престорена сърдечност. — Радвам се да те видя.

Лорън застина. „О, не! Не тук, не точно така!“ — молеше се като обезумяла.

— Струва ми се, че досега не си ни запознавал с тази млада дама — добави Филип и повдигна вежди към Лорън. Едва не й прилоша от облекчение при тези негови думи.

Лорън насочи поглед към Каръл Уитуърт, а после и към Ник. Майка и син стояха един срещу друг като възпитани непознати — стройна, величествена, русокоса жена и висок загадъчно красив мъж, който имаше нейните сиви очи. С хладна вежливост Ник й ги представи като „Филип Уитуърт и неговата съпруга Каръл“.

Няколко минути по-късно в лимузината младата жена усети, че той я наблюдава. Накрая попита:

— Какво има?

Тя смутено пое дъх.

— Каръл Уитуърт е твоята майка. Мери ми каза преди няколко дни.

Лицето му не трепна.

— Да, така е.

— Ако аз бях твоя майка — прошепна, като извърна глава настрани, — щях да бъда толкова горда с теб. Всеки път, когато те видех, щях да си мисля, че този красив, елегантен, силен мъж е моят…

— Твоят обожател — довърши Ник, привлече я в обятията си и започна да я целува с нежна страст.

Лорън зарови пръсти в гъстата му тъмна коса и прошепна:

— Обичам те.

От гърдите му се изтръгна въздишка:

— Вече бях започнал да си мисля, че никога няма да чуя това от теб.

Лорън се сгуши в прегръдките му, но задоволството и беше съвсем краткотрайно. Облекчението, че Филип Уитуърт не я разобличи, се измести от тревога. Като се престори, че не познава Филип и Каръл, всъщност стана съучастничка в грозна измама. Обзе я ужас. Ще му каже, след като се любят. Трябваше да му го признае преди примката на измамата й да се затегне около нея.

Когато влязоха в нейното жилище, Ник свали от раменете й пелерината и я захвърли върху един стол. После съблече смокинга си и Лорън усети гореща възбуда. Тя се обърна и отиде към прозореца. Усетила присъствието на Ник зад гърба си, попита с треперещ глас:

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— Не.

Той плъзна ръка около кръста й, придърпа я към себе си и я целуна по слепоочието. Дишането й се учестен, когато топлите му устни докоснаха ухото й, после — тила й. Едната му длан се спусна между бедрата й, а с другата нежно обгърна гърдата й. Неговото докосване й донесе безкрайна наслада и предизвика силно желание.

Разтворените му устни се притискаха към нейните. Целуваше я със страст, която непрекъснато нарастваше, докато достигна връхната си точката.

Подтиквана едновременно от любов и от страх да не го загуби, Лорън изви тялото си с трескавото желание както да сподели, така и да подхрани страстта му. Усети как дъхът му пресекна, а когато погали гърба му, той я притисна плътно към себе си.

Ник усещаше, че Лорън го целува така, както никога не го бе правила, и сладострастно се потриваше в тялото му, като предизвикваше мощните вълни на желание, които го обливаха непрекъснато. Когато Лорън започна да разкопчава ризата му, той погледна ръцете й, а в предателското му съзнание се възстанови картината на същия момент в Харбър Спрингс — тогава обаче той трябваше да постави ръката й върху ризата си и да я накара да го разкопчае. Онази нощ тя беше невинна и стеснителна. Очевидно вече бе натрупала доста голям опит.

Ник усети съжаление и разочарование. Хвана ръката й и я спря.

— Ще ми приготвиш ли едно питие? — попита той, изпълнен с отвращение от самия себе си заради това, което мислеше и чувстваше към нея.

Лорън се сепна от остротата в гласа му и отпусна ръце. Отиде до барчето, наля му бърбън с вода и му подаде чашата. Леко се усмихна, като видя, че тя помни каква е любимата му напитка, но без да каже нито дума, той вдигна чашата си и отпи.

Младата жена беше объркана от неговото поведение, а следващите му думи направо я шокираха:

— Давай да си изясним тази работа, за да престана да се чудя. Колко са били?

Тя го погледна втренчено.

— Колко са били какво?

— Любовниците ти — поясни мрачно той.

Не можеше да повярва на ушите си. След като беше приемал моралните й задръжки за детски и наивни, след като винаги се беше държал така, сякаш безразборните сексуални връзки бяха нещо съвсем почтено и достойно, след като беше твърдял, че мъжете предпочитали опитни жени, сега той ревнуваше. Защото вече изпитваше някакви чувства към нея.

Лорън не знаеше дали да го удари, дали да се смее, или да го прегърне. Вместо това реши да го подразни заради мъката и несигурността, които я беше накарал да преживее. Отиде до барчето и взе бутилка бяло вино.

— Какво значение има броят им? — попита. — Нали тъкмо ти ми казваше в Харбър Спрингс, че мъжете вече не държали на девствеността, предпочитали опитни жени. Така ли беше?

— Така — отвърна мрачно той.

— Освен това ти ми каза, че жените имат същите физически потребности като мъжете и че освен това имаме правото да ги задоволяваме, с когото поискаме. Бе много категоричен по този въпрос.

— Лорън — напомни й, — зададох ти съвсем ясен въпрос. Не ме интересува какъв ще бъде отговорът ти, искам просто да имам някакъв отговор, за да престана да се чудя. Кажи ми колко са били. Кажи ми дали си ги харесва или си го направила само за да ми отмъстиш. Просто ми кажи. Няма да те обвинявам за нищо.

„О, ще ме обвиняваш, и още как!“ — помисли си щастливо, докато се опитваше да извади тапата от бутилката.

— Разбира се, че няма да ме обвиняваш — отвърна. — Ти изрично ми каза…

— Знам какво съм ти казал — прекъсна я ядосано. — Хайде сега да чуя, колко са?

Тя хвърли бърз поглед към него, сякаш е смутена.

— Само един.

Яд и съжаление пламнаха в очите му, а тялото му се скова така, сякаш току-що беше получил удар.

— Ти… обичаше ли го?

— Тогава си мислех, че го обичам.

— Добре. Нека да го забравим — отвърна рязко той. Чак тогава забеляза усилията й да се справи с бутилката и отиде при нея, за да й помогне.

— Мислиш ли, че ще можеш да го забравиш? — попита го.

— Ще мога… след известно време.

— Как така след известно време? Нали казваше, че нямало нищо непочтено в това една жена да задоволява своите…

— Знам какво съм казал, по дяволите!

— Тогава защо изглеждаш толкова сърдит? Надявам се, не си ме лъгал, нали?

— Не съм лъгал — отвърна той и сложи бутилката върху барчето. — Тогава си вярвах на тези неща.

— Защо? — настояваше тя.

— Просто защото така ми изнасяше — процеди през зъби. — Тогава не бях влюбен в теб.

В този момент Лорън го обичаше повече от когато и да било.

— Искаш ли да ти кажа нещо повече за този човек?

— Не — отсече.

За всеки случай тя отстъпи крачка назад, но смело продължи:

— Сигурна съм, че щеше да го одобриш. Той е висок, смугъл и красив като теб. Много елегантен, изтънчен и опитен. Успя да преодолее съпротивата ми само за два дни и…

— По дяволите, спри! — процеди през зъби Ник.

— Името му е Джон.

— Не желая да слушам за него!

— Джон Николас Синклер — уточни Лорън.

Той въздъхна с облекчение и се обърна. Лорън стоеше в средата на стаята — неземна красавица в изкусително черно кадифе. Имаше у нея някакъв финес, някаква изключителна гордост.

Тя беше влюбена в него.

Можеше да я направи своя любовница, а можеше да я направи и своя съпруга. Дълбоко в душата си знаеше, че й прилягаше да бъде годеница — в противен случай би я унизил. Тялото й принадлежеше единствено на него. Не можеше да приеме този дар и любовта й и в замяна да и предложи някаква краткотрайна връзка. Макар и да беше много млада, той я обичаше. Освен това притежаваше упоритост, воля и предизвикателна дързост, както сам успя да се увери през последните няколко седмици.

Ник продължи да я гледа мълчаливо, след което пое дълбоко дъх.

— Лорън — започна сериозно, — искам да имам четири дъщерички със сини очички, малко кривогледи и с очилца с рогови рамки. Освен това вече имам доста голяма слабост към твоята коса с меден цвят, тъй че, ако можеш… — Видя как очите й се напълниха със сълзи и веднага я грабна в прегръдките си. — Недей да плачеш, мила моя. Моля те, недей — прошепна и започна да я целува.

Като си напомняше, че Лорън все още е твърде неопитна и не бива да я притеснява с прекалена настойчивост Ник я вдигна на ръце и я понесе към спалнята.

Там се изправиха един срещу друг. Лорън започна да го съблича под изгарящия му поглед. И когато накрая дантеленото й бельо се свлече на пода, тя го погледна право в очите й застана смело пред него.

Ръцете на Ник трепереха от нежност, когато обгърна лицето й. След като седмици наред упорито го беше предизвиквала и студено го беше отблъсквала, в погледа и грееше любов — тя го изпълни както със смирение, така и с безкрайна гордост.

— Лорън — прошепна, — аз също те обичам.

В отговор тя обви ръце около врата му и се притисна към него, разпалвайки страстта му. Той наведе глава и я целуна. Меките й устни го накараха да загуби всякакъв контрол над себе си. С приглушено стенание я положи на леглото, а устните и ръцете му я обсипваха с целувки и ласки на необуздана, настойчива сласт.

Лорън усети, че тази нощ любовта на Ник е някак по-различна. В Харбър Спрингс той се отнасяше към нея подобно на изкусен маестро, който държи познат инструмент с вещи, опитни ръце. Тази нощ имаше някаква томителна нежност и почтителност в начина, по който ръцете му я галеха и я възбуждаха. В Харбър Спрингс страстта му беше добре контролирана. Тази вечер желанието му беше неудържимо.

Устните му докоснаха гърдите й, езикът му галеше зърната им и Лорън вече не беше в състояние да мисли. Зарови пръсти в гъстата му коса и притисна главата му към гърдите си.

— Искам те — шепнеше дрезгаво той. — Така те искам! Всеки допир на неговите търсещи пръсти, всяко погалване на устните и езика му я издигаше все по-високо и по високо в един свят, където не съществуваше нищо друго освен бурната красота на неговата любов.

Когато ръцете му разделиха бедрата й, Лорън изстена и изви хълбоци към него. Всички задръжки на Ник рухнаха. Той впи устни в нейните и се потопи в неимоверната й топлина.

— Движи се с мен, мила моя — помоли Ник с хрипкав глас, а когато Лорън го направи, той изстена.

Дълбоките тласъци водеха младата жена към екстаз. Той избухна с такава мощ, че от гърлото й се изтръгна приглушен писък. Ник я притисна още по-силно и с един последен, мощен тласък се присъедини към нея в блажено опиянение.

 

 

Рано на другата сутрин тя се събуди стреснато от рязкото иззвъняване на телефона. Пресегна се през Ник и вдигна слушалката.

— Джим е — теб търси — каза и му подаде телефона.

Като приключи разговора, той прокара ръце през косата си и със съжаление изрече:

— Днес ще трябва да замина за Оклахома. Преди няколко месеца купих една петролна компания, притежавана от човек, който с течение на годините беше настроил враждебно всичките си служители. Моите хора се опитваха да се споразумеят със същите служители за новите им договори, но те са свикнали да получават обещания, които не се изпълняват. Сега настояват да говорят с мен, иначе щели да вдигнат стачка.

— Ще се видим утре в офиса — обеща Ник на входната врата няколко минути по-късно. Взе я в прегръдките си за една дълга целувка, след което неохотно я пусна. — Може и да ми се наложи да летя цяла нощ, за да се върна обратно, но утре ще бъда тук. Обещавам.