Джоана Линдзи
Ти ми принадлежиш (40)

Глава 40

Мека светлина на свещи, копринени чаршафи, мек, плътен килим пред камината. Колкото по-дълго Александра съзерцаваше възбуждащата атмосфера в спалнята на Васили, толкова повече растеше нетърпението й той по-скоро да се присъедини към нея. Беше много неспокойна и развълнувана.

По-рано този ден бе казала на баща си, че ще накара Васили да я обича, въпреки това не очакваше чудеса за една нощ. Но поне вече не се чувстваше безпомощна. Разговорът с баща й бе възвърнал увереността й, бе я накарал да осъзнае колко ужасно се бе чувствала в последно време без това качество. Александра се запита дали бременността й не бе причина за това й състояние.

Извърна поглед от веселия огън в камината и видя, че Васили бе влязъл безшумно в стаята. Бе се облегнал на долния край на леглото, облечен в кафява домашна роба, скръстил ръце на гърдите си и не отместваше поглед от нея. Както ставаше винаги, когато го погледнеше, красотата му я накара да затаи дъх — чертите на лицето му бяха съвършени, златистата му коса бе в безпорядък, тялото му отново я порази с първичната си сила.

— Какво направи с всичките си любовници в града?

Васили любопитно повдигна едната си вежда.

— Искаш да се караме ли сега, скъпа?

— Много вероятно.

— Не можеш ли да измислиш нещо… по-интересно, тъй като това случайно е нашата сватбена нощ?

— Ако имаш предвид да правим любов, Петров, повярвай ми, ще стигнем и до това.

Васили избухна в смях.

— В такъв случай, ще ти кажа, че посетих всяка една от тях, докато ти полагаше всички усилия да убедиш майка ми, че изобщо не си дама. И представи си удивлението ми, когато никоя от тях не успя да ме изкуши. Не ми остана нищо друго, освен да им платя и да ги отпратя.

— И очакваш да ти повярвам?

Изражението му изведнъж стана сериозно.

— По-добре ще е да ми повярваш, скъпа, тъй като последната жена, с която се любих, беше ти и като знаеш колко отдавна беше това, можеш да си представиш, че съм ужасно нетърпелив.

Александра веднага се изчерви, което пролича още повече на фона на бялата й роба. Спомни си, не бе решила да настоява за правата си. В момента никак не се чувстваше способна на това, но вълнението, което предизвика признанието му, я накара да попита:

— Мислиш ли… мислиш ли, че ние можем…

— Господи, да — отвърна той с дрезгав глас, докато прекосяваше разстоянието между тях и я взе в прегръдките си. Но не я целуна веднага, както правеше обикновено. Очите му, приковани в нейните, блестяха със златисто сияние.

— Алекс, мисля, че има нещо, което би трябвало да знаеш…

— Сега не е време за разговори, Петров — прекъсна го тя, обви ръце около врата му и притегли устните му върху своите.

Стонът на удоволствие, който се изтръгна от гърдите му, я накара да потрепери от вълнение. Божествените му устни се движеха върху нейните бавно и чувствено, езикът му със сладостно опиянение опустошаваше устата й, предизвиквайки я и тя да направи същото. И тя се подчини. След това устните му изоставиха нейните и прокараха влажна пътека по шията й до гърдите. Желанието й вече бе толкова силно, че тя му направи знак да отидат в леглото.

Васили показваше забележително самообладание въпреки думите си, че е ужасно нетърпелив. Александра нямаше представа какво му коства това. Но той бе решен да я накара да запомни завинаги тази нощ.

— Сега, Васили! Искам да ме любиш сега!

Васили съблече халата й, преди да я положи в леглото, а ръцете й не преставаха да го галят, преминаваха по мощния му гръден кош, по силните мускули на раменете и гърба му. Удоволствието й достигна връхната си точка в момента, когато Васили я облада. След миг той я последва и двамата, останали без дъх, се притиснаха още по-силно един към друг.

След това той я люби бавно и нежно, покривайки цялото й тяло с целувки. Ръцете му я галеха с безкрайна нежност. А гърдите й, господи, поради бременността й те бяха станали още по-чувствителни; с ръце и устни той им се възхищаваше, галеше и целуваше всеки сантиметър от тях.

След това пръстите му се спуснаха по-надолу, преминаха по меките извивки на хълбоците й и проникнаха във влажната й кадифена мекота. Александра почувства как удоволствието отново набира сили в нея и избухва във водовъртеж от хиляди разноцветни светлини. И когато той отново я облада, направи го толкова нежно и бавно, всичко се повтори, но още по-красиво отпреди, тъй като двамата достигнаха кулминацията си заедно.

Той бе невероятен, помисли си Александра, и в следващия миг вече съжаляваше всички онези жени, които го бяха имали, но които отсега нататък трябваше да останат без него. Александра нямаше да позволи той да отиде при друга жена. Главата й почиваше на рамото му, а пръстите му бавно галеха ръката й, която бе положила на гърдите му. Тя искаше да му благодари за тази нощ, а за нея това означаваше да му даде нещо, което щеше да откъсне от сърцето си, което означаваше много за нея, но и за него също, а тя можеше да се сети само за едно нещо, което бе подходящо в този случай.

— Като сватбен подарък искам да ти дам Принц Миша. — Очите й се наляха със сълзи и тя добави: — Но ако някога го нараниш, ще изпробвам камшика си върху теб!

Васили забеляза сълзите й, преди тя да успее да извърне глава.

— Алекс, не е необходимо да правиш това.

— Но аз го искам.

Той я прегърна импулсивно.

— Благодаря ти — промълви тихо. — Ще се грижа за него като за свое собствено дете.

Васили осъзна, че тя сигурно бе чула в конюшнята разговора му със Стефан. Но разбра и още нещо, което го изпълни с радост. Съществуваше само една причина, която можеше да я накара да се раздели с един от любимите си коне.

— Защо не ми каза, Алекс? — попита тихо той.

— Какво?

— Че ме обичаш.

Тя вдигна рязко глава и се намръщи.

— Какво те кара…

— Признай, че ме обичаш!

— Ще бъда истинска глупачка, ако…

— Ти ме обичаш! Кажи го!

— Защо? За да ми се подиграеш ли? За да можеш…

— За да мога да ти кажа, че аз също те обичам. Обикнах те още преди да бе разкрила истинската си същност, скъпа. Защо си мислиш, че тръгнах след теб?

— Спомням си много добре какво ми каза тогава, а то нямаше нищо общо с любовта.

— А ти щеше ли да ми повярваш? Не мисля така, но сега трябва да ми повярваш, Алекс!

Внезапно тя му отправи ослепителна усмивка. Никога не се бе чувствал толкова замаян и щастлив.

— Наистина ти вярвам — каза тя, наведе се и го целуна. — Имаш късмет, че казах на татко, че ще те накарам да ме обикнеш.

— Защо?

— Защото предпочитам бързия успех. В противен случай, за да ме убедиш, щеше да ти е нужна цялата нощ.

Той не бе сигурен дали тя говори сериозно, затова се усмихна и каза:

— Тъй като така или иначе сме започнали с признанията, кога най-после ще ми кажеш за бебето?

Александра рязко си пое дъх.

— По дяволите, Васили, не трябваше да се досетиш толкова скоро!

В отговор той се разсмя.

— Трябваше да се досетя, че когато за пръв път използваш малкото ми име, няма да го направиш, за да се оплакваш!

Александра не обърна внимание на думите му.

— Кога разбра?

— Преди малко — отвърна Васили и й се усмихна. — Като знаеш колко много обожавам гърдите ти, Алекс, наистина ли си мислеше, че няма да забележа и най-малката промяна в тях?

Тя отново се изчерви.

— Но не си мисли, че ще ти позволя да ме изоставиш само защото наследникът ти е вече на път!

Васили трепна болезнено.

— Трябваше да знам, че ще се сетиш точно за това!

— Спомням си всичко, което ти някога…

— Не можеш да ме държиш отговорен за думи, които съм казал, обзет от паника. Тогава наистина не мислех, че бракът е нещо, с което бих могъл да се примиря.

— А сега?

— А сега не мисля, че мога както преди или без теб. Да те изоставя ли, скъпа? Мисля, че ще ми е по-лесно да спра да дишам.

Тя се усмихна и го прегърна, след това си направи удоволствието да го подразни.

— Знаеш ли, в Англия оставих един годеник.

— Какво си направила?

— Един доста пълничък виконт, който изяви желание да се ожени за мен само за да сложи ръка на конете ми. Сигурен ли си, че и ти не се ожени за мен по тази причина?

— Но защо си се обърнала към някой друг? — извика възмутено Васили. — И как си посмяла дори да си помислиш да дадеш сина ми на друг мъж?

— Дъщеря ти се нуждаеше от баща.

— Синът ми вече си има такъв.

— Но ти прахосваше скъпоценното си време, за да ме намериш.

— А ти използваше заобиколни пътища, за да ме накараш да изгубя следите ти.

Александра зарови лице в рамото му, преди да промълви.

— Това ли правех?

Васили я погледна подозрително.

— Смееш ли се, Александра?

Тя не можеше да се крие повече.

— Почувствах се толкова приятно отново да се спречквам с теб.

— Малка вещица! — усмихна се той. — Напомни ми в бъдеще да не бъда толкова лековерен.

— О, не, аз много те харесвам такъв. Харесват ми също и леките пристъпи на ревност от твоя страна. Харесва ми да те имам до себе си легнал по гръб, без дрехи, където мога…

— Господи, Алекс, ще си изпросиш ти самата да легнеш по гръб!

— Тогава какво чакаш?

— Какво ще кажеш за едно малко, сладко „моля“?

— Но ти отново ме насилваш, Петров!

— Не — отвърна той, като покри тялото й със своето и се усмихна. — Но сега можеш с пълно право да кажеш, че го правя.

Смехът й се сля с неговия, а телата им отново потърсиха взаимната наслада.