Джоана Линдзи
Ти ми принадлежиш (31)

Глава 31

На следващата сутрин Васили отново отиде в конюшнята, но този път придружен от Стефан.

— Ти беше прав — казваше Стефан, като се насочи към друг бокс. — Никога не съм виждал по-чистокръвни бели жребци. Сигурен ли си, че Александра няма да пожелае да ми продаде един за Таня?

— Познавам моята Алекс — отвърна Васили. — Тя е невероятно упорита. Аз самият бих искал един от тях за себе си, но от самото начало знаех, че е по-добре дори да не питам. Тя дори няма представа колко много харесвам конете й и със сигурност никога няма да й позволя да разбере колко се възхищавам от Принц Миша.

— Но ти, братовчеде, си само граф, докато аз съм крал. Заедно с всички неприятности и главоболия, които ми носи тази титла, тя ми осигурява и някои привилегии.

Стефан се шегуваше, но Васили прие нещата сериозно.

— Не разчитай на това. Тя не се впечатли от факта, че съм роднина на краля, какво те кара да мислиш, че ще се впечатли от самия теб? Освен това изобщо не ми харесва мисълта да ти откажат, Стефан.

Стефан се разсмя.

— Казваш го така, като че ли никога не са ми отказвали. Трябва да знаеш, че Таня го прави често, без да изпитва никакви угризения.

— Но Таня има специални привилегии. Никой друг не се осмелява да ви държи такъв език, Ваше Величество.

За тези думи Васили получи един доста силен удар в рамото.

— И кого се опитваш да заблудиш, приятелю? Искаш ли да ти припомня в колко случаи си отказвал да направиш това, което съм ти наредил?

— Било е само за твое добро.

Стефан само изсумтя. Васили се усмихна и потърка рамото си. Бяха прекарали цялата сутрин заедно, а Васили разказа за пътуването си. Но това, което не знаеше, бе, че миналата вечер Лазар се бе срещнал със Стефан и му бе разказал доста неща, които Васили би предпочел да не разказва на братовчед си. В резултат на това тази сутрин бе получил много намигвания и удари в ребрата, а Стефан бе решил, че трябва да се срещне с „малката дивачка“, която считаше един от най-добрите му лични телохранители за дворцово конте.

Но след като пристигнаха, Васили откри, че тя бе отишла в конюшнята, въпреки че бе изтърпяла няколко часове нравоучения от майка му. А когато влязоха в конюшнята, им казаха, че е заминала с братята Разин в близкия парк, където щяха да обучават някои от конете й.

— Предполагам, че ще е най-добре да почакам, докато се ожениш за това момиче — каза Стефан. — След това ще купя от теб някоя от тези кобили.

— Няма да стане. Ако действително този брак се осъществи, конете си остават нейни.

— Лазар ми каза нещо съвсем различно.

— Лазар много добре знае, че казах на Александра, че ще продам конете й, но всъщност не го мислех. Ти също ме познаваш добре, Стефан. Още повече че животът ми е в опасност, ако изявя някакви претенции към тези коне. И това съвсем не е шега.

— Но не е възможно тя да е такава… Е, няма значение — заяви Стефан, като сви рамене. — В такъв случай, бих могъл да купя кон от баща й, както направи Лазар.

— Нейните коне са по-добри — отвърна с гордост Васили.

— Недей да ме дразниш, особено когато ме увери, че не мога да си купя такъв кон. Сега, ако ще се срещам с тази дама, предполагам, че ще се наложи да яздим през парка към… Господи, това тя ли е?

Васили рязко се обърна и се запита колко ли време Александра е стояла зад тях. Когато си спомни за някой от нещата, които бе казал на Стефан, той почувства, че започва да се изчервява. Но по израза на лицето й не можеше да се прочете нищо. Както изглежда, не бе чула нищо от разговора им, в противен случай щеше непременно да се разгневи.

Стефан бе изненадан и по съвсем основателни причини. Бяха му казали, че тя носи само панталони, но да види с очите си как една жена щедро излага прелестите си, бе съвсем друго нещо. Тя бе свалила палтото си и го носеше преметнато през рамо. Бе пъхнала другата си ръка в джоба на панталоните. Страните й бяха зачервени от студа. И както обикновено, изпод шапката й се подаваха дълги кичури пепеляворуса коса. За една баронеса изглеждаше скандално небрежна.

— Алекс, ела да се запознаеш със знатния ми братовчед — извика Васили.

Александра бавно се приближи.

— Трябва ли да ви наричам Ваше Величество, или, след като очевидно скоро ще станем роднини, да се огранича със Стефан!

— Стефан е за предпочитане.

— А какво ще кажете за реверанс?

— Без рокля? — намеси се Васили. — Един поклон ще е напълно достатъчен.

Александра го погледна навъсено, а Стефан бързо се намеси.

— Не е необходимо. С нетърпение очаквах да се запозная с теб, Александра. Жена ми също много иска да те види, затова кани и двама ви в двореца днес следобед.

— Аз ще съм зае…

— Разбира се, че ще дойде — намеси се Васили, като й отправи предупредителен поглед.

Александра не каза нищо, но нямаше никакво намерение да се подчини. Щеше да е твърде неудобно да продължи със скандалното си държание и в двореца. Имаше твърдото намерение да се държи настрани от кралските роднини на Васили, както по време на пътуването се бе държала настрани от приятелите му. Не знаеше дали щеше да успее да го стори, но поне щеше да опита. Но, от друга страна, като всеки човек, Александра изпитваше уважение към кралската власт. А крал Стефан със своите златисти очи, които толкова приличаха на тези на Васили, но които бяха пронизващи като ками, би я стреснал дори и да не беше крал. Колкото по-малко общуваше с него и съпругата му, толкова по-добре.

Стефан навярно бе усетил неудобството й или, привикнал с факта, че предизвиква такава реакция у хората, винаги държеше да е кратък при новите си познанства. Той взе ръката й, която буквално измъкна от джоба й, и допря устни до деликатната кожа.

— Искрено се надявам, че скоро ще станеш част от семейството ми, Александра. Но сега трябва да се връщам в двореца, въпреки че ми се иска първо да видя жребците ти. Предполагам, че ги водят след теб?

Александра кимна кратко, Стефан й се усмихна за сбогом и се отправи към мястото, където казаците разхождаха конете й след кратката езда. Александра се загледа след него, изплашена от чувството, че ако не внимава, може да започне да изпитва симпатия към него. Измина известно време, преди да осъзнае, че Васили не го беше последвал.

Александра изстена вътрешно. Съвсем не й се искаше той да е до нея в този момент, защото бе смутена от разговора, който, без да иска, бе чула. Той бе излъгал, когато й каза, че ще продаде конете й. Бе скрил от нея възхищението си от тях, както и това, че бе голям любител на конете. Беше ли се досетил, че по този начин щеше да се издигне в очите й? Че не може да мрази никого, който обича конете не по-малко от нея?

Нямаше намерение да му казва какво е чула. Нуждаеше се от време, за да си изясни мотивите му. Александра се запита какво още, свързано с Васили, ще се окаже лъжа. Дори и това, че я бе нарекъл „моята Алекс“ — което всъщност я накара да се закове на място от изумление — нямаше за нея никакъв смисъл. Освен това удоволствието, което изпита при тези думи, я разтревожи особено много.

Тъй като не бе готова дори пред себе си да признае чувствата си, Александра си каза, че докато можеше да мисли за него с презрение, й беше много по-лесно.

— Ще се наложи да изровиш някоя от роклите, които претендираш, че носиш — заяви Васили.

— Не, няма. Предай извиненията ми…

— Идваш в двореца, Алекс! Не можеш да отклониш поканата на една кралица! Както и на краля. Дори и ти би трябвало да си наясно с това.

Александра обаче не се остави думите му и снизходителният му тон да я уплашат.

— Виж какво, Петров, майка ти е твърдо решена да запълва сутрините ми с глупости, което не ми оставя никакво време за посещения. Можеш да предадеш това на кралицата си.

— Нищо подобно няма да й казвам! Започна ли вече да се ядосваш на майка ми?

— Не, бях достатъчно любезна да й угаждам и да се съгласявам с нея, но не знам още колко време ще издържа. Тя си мисли, че засега е постигнала напредък с мен.

— А така ли е?

Александра само презрително изсумтя.

— А ти как мислиш?

В отговор Васили й отправи широка усмивка.

— Мисля, че въпреки съветите й ти ще правиш каквото си искаш. Но не и днес. До два часа искам да си готова, облечена подходящо, Алекс. Ще те откарам с моята карета…

— Не…

— Или в противен случай войниците от охраната на Стефан ще те придружат до двореца.