Джоана Линдзи
Ти ми принадлежиш (13)

Глава 13

Не след дълго сервираха вечеря, но Васили не се докосна до храната, докато Лазар, който стоеше до него, я поглъщаше с апетит. Васили се бе заел да изпие цяла бутилка водка.

Бе ядосан през целия ден, защото не успя да убеди Александра да остави проклетите товарни коли, но сега бе готов да избухне всеки момент. Гневът му се усили, когато сервираха вечерята. Момичето, което я донесе, едва го погледна, ужасено, че може да привлече вниманието му. Другото момиче — той така и не успя да си спомни името й — бе изчезнало и той не очакваше да го види отново. Васили можеше да разпознае страха, граничещ с ужас. В този момент му се искаше го види изписан на лицето на годеницата си.

Все още не можеше да повярва на сцената, която се разигра преди малко. Сцената, на която всички бяха станали свидетели. Що за варварско поведение демонстрираше тази жена! Каква злоба! И през ум не й мина да му се оплаче. Или да отправи заплахите си насаме, както би постъпил всеки цивилизован човек. Трябваше да покаже на всички каква дивачка е! И това бе жената, която баща му бе избрал за негова съпруга!

С Лазар го свързваше дългогодишно приятелство, затова без да пита нищо, другият мъж бе наясно какви мисли измъчват приятеля му. В тази ситуация обаче Лазар не би могъл да прояви никакво съчувствие, още повече че вътрешно страшно се забавляваше. Поради невероятната си красота Васили никога не бе имал проблеми с жените. Но такава жена още не беше срещал. Нямаше да му навреди да разбере какво трябваше да изтърпят другите мъже от по-слабия пол.

— Защо не забравиш за това? — предложи спокойно Лазар.

Погледите им се срещнаха: единият — небесносин, а другият — златист, с цвят на разтопен пчелен мед.

— Да забравя, че леглото ми тази нощ ще бъде празно, когато с нетърпение очаквах да го споделя с онова момиче? Или да забравя, че годеницата ми е подвижна бомба, готова всеки миг да избухне и да предизвика скандал?

Лазар едва не се задави, докато се опитваше да сподави смеха си.

— Предлагам ти да забравиш и двете — успя да изрече. — Леглото ти беше пълно по време на цялото пътуване до тук, така че малко въздържание няма да те убие.

Васили не беше много сигурен в това, като си помисли как се чувстваше миналата нощ.

— Сигурно няма, но ти пропускаш факта, че забавянето ми бе по-скоро в полза на Александра, отколкото в моя. Предполагаше се, че това ще я разгневи дотолкова, че да се откаже от мен и да развали годежа, а не да проявява неочаквана склонност към насилие.

— Или блъфиране.

— Бих искал да мога да ти вярвам, Лазар. В действителност си помислих същото, когато тя за пръв път ме заплаши, че ще направи това, на което стана свидетел току-що. Тя само изпълни обещанието, което ми даде — ако аз се опитам да се забавлявам с друга жена — да предизвика публичен скандал. Можеш ли да си представиш тя да направи подобно нещо в двора на Стефан?

— Стефан сигурно ще се забавлява страхотно. За Таня съм сигурен — усмихна се Лазар.

— А майка ми ще получи сърдечен удар. Трябва да се отърва от малката дивачка, преди да пристигнем в Кардиния. Но кажи ми как да го направя, когато тя ми отне най-сигурното средство, за да го постигна.

— Но ти разполагаш и с други средства — напомни му Лазар. — Които, между впрочем, не можеш да използваш, докато седиш настрани от нея.

— Ако стоях до нея, сигурно, щях да съм я удушил досега — отвърна Васили. — От което не съм се отказал и в този момент.

Васили не преувеличаваше. Докато все още изпитваше непреодолим импулс да извие красивото й вратле, той дори избягваше да поглежда в нейна посока. В този момент обаче го направи. Това, което не бе очаквал, бе да се изуми още повече и моментално да забрави за гнева си.

В едната си ръка Александра държеше пилешки крак, който размахваше наляво-надясно, докато разговаряше със събеседниците си. В другата й ръка имаше огромно листо варено зеле, което тя успя да натъпче в устата си с пръсти. Пиеше виното, което бе поръчала, направо от бутилката. Дори хляба си топеше в маслото, вместо да намаже маслото върху хляба. През петте минути, докато Васили я гледаше смаяно, тя нито веднъж не посегна към вилицата и ножа, които бяха поставени до чинията й.

Точно в този момент като светкавица го озари отговорът на проблема му. Отговорът беше самата Александра. Такава възможност не бе му хрумнала, докато не бе споменал майка си и шока, в който неминуемо щеше да изпадне, ако станеше свидетелка на подобна сцена. Ако графиня Мария видеше всичко това и бог знае какво още, тя щеше да бъде възмутена до дъното на душата си и дума нямаше да стане тогава за сватба. Тя щеше категорично да забрани такова нещо.

— Господи, Лазаре, може да не се наложи да правя нещо друго, освен да я отведа вкъщи и да я оставя да вечеря с майка ми. Погледни я само! Има маниери на прасе!

— Вече го забелязах, само се въздържах от коментар — отвърна развеселено Лазар. — Предполагам, че не си ужасен?

— Шегуваш ли се? Не бих могъл да бъда по-доволен. Няма да се наложи да развалям този годеж, нито пък Александра. Ако майка ми прекара само един ден с нея, което ще се погрижа непременно да стане, графинята сама ще ми забрани да се женя за тази жена и това ще бъде краят на тази история.

— Наистина ли разчиташ на това, след като знаеш, че най-съкровеното желание на Мария е да те види оженен?

Васили се намръщи на това напомняне.

— Това наистина е сериозен аргумент. Ще продължа да се придържам към плана си, но сега не се налага да бързам. Вече нямам никакви съмнения, че този въпрос ще се уреди от само себе си.

— Това означава, че преди си имал съмнения, така ли?

— Ако искаш да знаеш, бях направо ужасен — отвърна Васили.

— Не виждам защо — изсумтя Лазар. — Ако трябва да си вземеш жена, тази е поне много хубава, пълна е с изненади, което съвсем не е лошо, освен това винаги можеш да я научиш на добри обноски. Александра направо пращи от здраве, което означава, че ще ти осигури много наследници.

— Ако си търсех жена, всичко, което каза, щеше да е важно. Но ти пропускаш съществени неща. Отношението на Александра наистина ме дразни, в действителност не я харесвам и мога да ти назова още една дузина жени, които биха ми подхождали по-добре и които няма да ми повтарят, че не искат да се омъжат за мен.

Този път Лазар не можа да се въздържи и се разсмя.

— Това все още ли те мъчи?

— Не ставай смешен. Наистина се изненадах от неохотата й, което, честно казано, не бях очаквал. Страхувах се от вероятността да се наложи да се справям с наранените й чувства, преди да се ядоса достатъчно, че да развали годежа.

Лазар кимна, като че ли наистина вярваше на тези думи.

— Сега обаче ще си спечелиш вечната й благодарност, че си дотолкова неприемлив за нея, че си й осигурил необходимото извинение, за да се откаже от годежа. Не бих се изненадал, ако тя се смее през целия път до вкъщи.

Тези думи на Лазар накараха Васили да се намръщи, макар да не осъзнаваше, че го прави.

— Аз съм този, който ще е вечно благодарен, че тя се оказа такава тъпа провинциалистка. Баща й каза, че Александра е уникална, но не уточни защо. Мислиш ли, че онези трима казаци са й любовници?

Въпросът бе толкова неочакван, че Лазар вече наистина се задави. Цяла минута, зачервен като рак, той кашля, опитвайки се да прочисти гърлото си, след това се обърна гневно към Васили.

— Само защото си мислиш, че е нещо обикновено да се любиш с три жени едновременно, не означава, че годеницата ти върши същото.

Васили изобщо нямаше предвид такова нещо и бе удивен, че Лазар си го беше помислил.

— О, не знам. Графиня Ева успяваше да се люби с четирима наведнъж… Поне слуховете говорят така.

Лазар примигна невярващо.

— С четирима? Но как?

— Човек само може да предполага. Но не това имах предвид, що се отнася до Александра. Да си способен на такъв род забавления, изисква някаква степен на изтънченост, която, мисля, че ще се съгласиш с мен, тя не притежава. Имах предвид… Как да се изразя? По един любовник всеки път.

Лазар отново кипна.

— Спести си сарказма по неин адрес! Ако продължаваш в същия дух, нищо чудно да реша да ти разбия носа.

Васили обичаше да дразни приятелите си, независимо от последствията, затова, както обикновено, не обърна внимание на заплахата на Лазар. Обаче бе твърде заинтригуван от темата, която бе подхванал, за да продължи да го предизвиква, както би направил в друг случай.

— Да се върнем на въпроса — продължи той. — Онези трима казаци може да са грозни като греха, но и двамата знаем, че външността няма значение, когато човек изпита нужда от такова нещо. Това би добавило още една причина защо тя не желае да се омъжи за мен. Наистина, защо да го прави, когато си има трима жребци на разположение.

— Мога ли да спомена, че това е просто предположение?

— Можеш да го споменеш, но аз няма да го приема като такова. Нито пък ти.

Лазар сви рамене. След посещението им в Санкт Петербург бе склонен да се съгласява с приятеля си. Самият той не смяташе, че тримата братя бяха толкова грозни, но това беше въпрос на лична преценка.

— Какво значение има дали тя спи с единия или и с тримата?

— Всъщност няма, освен че ако продължи да осуетява моите удоволствия, а аз не се съмнявам, че ще направи точно това. Да бъда проклет, ако й позволя да продължава със своите!

— Предполагам, че това е справедливо — отвърна Лазар и се усмихна дяволито. — Да не би да възнамеряваш да ги заплашиш по същия начин, както тя направи с момичето от кухнята?

— Ако се наложи — изръмжа Васили.

Но след като разбра, че Лазар само се шегува, Васили измърмори нещо неразбрано и не каза нищо повече.