Метаданни
Данни
- Серия
- Викинг (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Surrender My Love, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 230гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и начална корекция
- Xesiona(2009)
- Корекция
- maskara(2009)
- Сканиране
- ?
- Сканиране
- bobych(2008)
- Допълнителна корекция
- hrUssI(2012)
Издание:
Джоана Линдзи. Отдай ми любов
ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994
Американска. Първо издание
Технически редактор: Мариета Савунджиева
Коректор: Лидия Николова
ISBN: 954-17-0066-7
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Соня)
- —Корекции от hrUssI
Глава четиридесет и пета
— Какво искаш да кажеш с това, че не можеш да я откриеш? — попита Селиг и се отдръпна от стената, на която се бе опрял и наблюдаваше лорд Дъруин, който седеше в другия край на залата. Младият викинг предвкусваше наслаждението от предстоящия двубой. Този мъж щеше да живее само още един час. — Къде я търси?
— Навсякъде — отвърна Тургайз.
На лицето му бе изписана тревога и Селиг почувства как в него се надига паника.
— Къде беше ти, по дяволите! — извика той. — Нали си нейната сянка? Бях убеден, че винаги знаеш къде е тя, дори и когато аз не знам!
— Тя не ми каза, че ще излиза от стаята си. Не съм я виждал през цялата сутрин.
Виковете на Селиг привлякоха вниманието на Ройс и Кристен. Кристен се приближи към брат си.
— Не си ли я виждал, откакто си слязъл долу? — попита тя брат си.
Селиг поклати глава.
— Аз я видях за малко в двора на замъка — продължи Кристен и се обърна към Тургайз. Провери ли в замъка на Селиг? Може да е отишла там.
— Не би напуснала сама Уиндхърст — настоя гигантът. — Не е толкова глупава.
— Ако тя е била… много разстроена… може да не е била предпазлива — колебливо каза Кристен.
— Защо да е била разстроена? — изръмжа Тургайз.
— Тя винаги е разстроена за нещо — намеси се Селиг. — Защо и днес да не е — той се обърна към Ройс. — Ще изпратиш ли някой да провери дали не е в моя замък? Не мога да се подготвя за двубоя с Дъруин, ако не съм сигурен, че тя е в безопасност.
— Ако я открият там, искаш ли да я доведат в Уиндхърст?
— Ако е излязла по-рано, може би не знае, че аз ще се бия с лорд Дъруин. Нека й кажат за двубоя, а тя ще реши дали да се върне тук. Не искам да я принуждавам да присъства на тази кървава сцена…
— За бога, престани да се преструваш — засмя се Ройс. — Много добре знаеш, че тя ще дойде.
Кристен се размърда неспокойно. Отвори уста да каже защо Ерика би могла да бъде разстроена, както и да признае вината си за това, но не успя. Един от слугите повика съпруга й и той се отправи към него. Когато Ройс се върна, изглеждаше ужасен и дишаше развълнувано, затова Кристен реши да не му казва нищо.
— Какво ти съобщиха? — попита Селиг, когато видя как всички наоколо помръкнаха.
— Съобщението беше за теб, но едва ли ще ти хареса — отвърна Ройс.
— Казвай.
— Трябва да заявиш, че си сбъркал и да оттеглиш обвиненията си срещу лорд Дъруин, иначе никога няма да видиш жена си отново. Кралят не трябва да знае за това, ако искаш тя да остане жива.
Селиг сграбчи слугата за яката.
— Кой ти предаде това съобщение?
Ройс трябваше да повтори въпроса на саксонски и после да преведе отговора на уплашения слуга.
— Пусни този нещастник — обърна се той към шурея си. — Той не знае нищо. Някакъв непознат се приближил към него зад гърба му, прошепнал му съобщението и се скрил в тълпата. Когато слугата се обърнал, видял, че наоколо има много мъже и той не е могъл да разбере кой от тях е говорил с него.
— Но аз знам кой е изпратил това съобщение — изрече Селиг и се отправи към лорд Дъруин със свирепо изражение на лицето.
Ройс се втурна след него и го сграбчи за ръката, но Селиг го блъсна настрани. Дъруин видя приближаващия се викинг и скочи на крака, но не успя да се спаси. Побеснелият Селиг го повали и го сграбчи за гърлото. Петима мъже едва успяха да го отдръпнат от лорда.
Гарик се спусна към сина си и го дръпна рязко назад, когато Селиг отново се нахвърли върху Дъруин.
— Да не си полудял? — изкрещя Гарик. — Какво толкова е станало, че не можеш да дочакаш двубоя?
— Той е отвлякъл Ерика — гневно извика Селиг. — Заплашва ме, че ще я убие, ако не оттегля предизвикателството си и обявя, че съм го обвинил по погрешка.
— Но той не е напускал замъка — напомни му Гарик.
— Не я е отвлякъл сам. Има достатъчно хора за тази цел.
В този момент Дъруин, който вече бе успял да се съвземе, извика злобно:
— В какво ме обвинява сега този варварин?
Селиг не го разбра, но Гарик владееше езика им и се обърна към него.
— Трябваше да се биеш със сина ми. Ти вече призна вината си като си отвлякъл жена му, за да го накараш да оттегли обвиненията си. И ако той наистина се откаже от двубоя с теб, то ще трябва да се биеш с мен.
Дъруин гледаше с нарастващ ужас крал Алфред, който се бе приближил и явно бе чул последните думи.
— Това е лъжа! — изкрещя той. — Всичко е лъжа! Ако някой е отвлякъл жената на този викинг, то аз нямам вина за това!
В този миг Ройс избута Селиг настрани и му прошепна:
— Нищо няма да постигнеш по този начин. Този негодник ще се кълне до смърт, че е невинен. Не можеш да го накараш да признае. Трябваше да затворим вратите на замъка. Хората му са успели да избягат от замъка и ще изпълнят заплахата му.
Селиг се втурна към вратата, макар че Ройс се опита да го спре. Излязоха на двора и видяха, че Тургайз вече бе оседлал своя кон и коня на Селиг и го очаква пред вратата на замъка.
— Поне има един да мисли разумно — изрече Ройс. — Вие тръгвайте. Аз ще събера хората си и ще им наредя да започнат да претърсват околността.
Който и да беше човекът на Дъруин, той не можеше да напусне Уиндхърст, тъй като Тургайз бе залостил вратите на замъка. Сега Селиг трябваше да се опита да открие колкото се може по-бързо Ерика и да я освободи.
Той се качи на коня и понечи да тръгне, но се обърна към Тургайз и изрече:
— Благодаря ти.
— Ти беше прекалено развълнуван, за да се досетиш да затвориш вратата на замъка — отвърна гигантът. — Каза ли ти лордът къде е тя?
— Не — горчиво отвърна Селиг. — Знам само, че хората му имат лагер някъде наблизо. Ройс събира бойците си, за да претърсят местността. Който открие лагера пръв, ще съобщи на останалите.
— Предпочитам да действам сам — заяви Тургайз и се качи на коня си.
— Тогава аз идвам с теб.