Джоана Линдзи
Отдай ми любов (21)

Глава двадесет и първа

Брена удари по възглавницата с юмрук. В гърдите й кипеше ярост. Не можеше да се примири с плачевното състояние на Селиг. Твърде много обичаше децата си, но се стараеше да не го показва пред тях, затова сега даде воля на мъката си, която я разкъсваше от мига, в който узна за страданията на първородния си син.

Тя погледна към мъжа си, който вече от един час стоеше замислен край прозореца. Когато се касаеше за децата им, той се вълнуваше не по-малко от нея, но много по-успешно сдържаше външната изява на чувствата си.

— Тя сигурно няма да си получи заслуженото — ядно изрече Брена. — Когато се касае до жени, сърцето му омеква като масло.

Гарик много добре разбираше за кого говори Брена.

— Но досега никоя не го е наранявала — припомни й той, изпи виното от чашата си и легна до нея. — А, според теб, какво заслужава тя?

— Видях гърба му. Не е изминала дори една седмица, откакто са го били с камшик и белезите доказват колко жестоко са го удряли слугите на онази негодница. А само като си помисля за раната на главата му…

— Ще заповядаш ли да я бият с камшик? Един мъж би могъл да го понесе, но жена…

— Точно това е най-лошото. Тогава той не в бил здрав, за да издържи на камшика.

Гарик я притегли към себе си, тя отпусна глава на гърдите му и той започна да я гали по гърба, за да я успокои.

— Нали отново е при нас. Измъчваш се от страданията на сина ни. И аз не мога да заспя от тревогите, все Селиг ми е в ума. Но помисли си, мила моя, та той е бил обвинен в…

— Напълно несправедливо!

— Да, но все пак е бил заподозрян, а датчаните воюваха прекалено дълго, за да се отнасят с безразличие към съгледвачите на враговете си. Можеше да го измъчват, докато изтръгнат признания, а после да го обесят. Били са го с камшик, но ако го бяха бичували с онези тежки бичове, за които съм ти разказвал, можеше и да не го преживее. Тогава гърбът му нямаше да бъде нашарен с белези, а щеше да бъде разкъсан чак до ребрата. Бъди благодарна, че е имал работа с жена, която не е използвала някакво друго средство за мъчение, по-жестоко и от камшика…

— Ти, ако искаш, бъди благодарен — прекъсна го Брена, — аз обаче не мога да й простя.

Но в гласа й вече не се усещаше суровата нотка — сигурен признак, че за кой ли път тя се бе оставила да бъде убедена от мъжа си, макар и да не си го признаваше.

— Интересно е да се види какво ще стори Селиг, щом оздравее напълно.

Брена надигна глава и го погледна в очите.

— Мислиш ли, че е способен да махне с ръка на всичко и да я пусне да си върви?

— Не, това не го очаквам, но се съмнявам, че ще иска да си върне ударите с камшика, както би постъпил, ако имаше работа с мъж.

Тя недоверчиво поклати глава.

— Зная какво ти се върти в ума, Гарик. Разсъждаваш като всички мъже, но този път грешиш. Няма да я замъкне в леглото си. Вече ми го каза. Неговите обожателки най-добре биха ти обяснили, че това би било награда, а не наказание за онази датчанка. От къде на къде ще му се прииска да я възнаграждава?

— Спомням си как се чувстваше, когато те „възнаградих“ за първи път — засмя се Гарик.

Брена се опита да се засмее, но душата й не успя да се отпусне.

— Да не би да намекваш за пълното ми невежество в леглото и за злобните опити на Делия да си отмъсти, защото я бе пренебрегнал? Няма да забравя как онази хубостница се опитваше да ми представи съпружеските задължения като някакви ужасни мъчения…

Той се обърна към нея и весело се усмихна.

— Помня, че само веднъж не ти бе достатъчно.

Брена протегна ръка и нежно го погали по лицето.

— Никога не ми стигаше да съм само по веднъж с теб, викинг. Но все пак не забравяй, че тогава аз те научих как да доставяш наслада на жена си.

— Наистина ли?

— Или се нуждаеш от още уроци?

Той се захили и се наведе да я целуне. Но внезапно и двамата застинаха от някакъв неочакван звук. Брена въпросително повдигна вежди. Гарик се досети откъде се чуват тези удари толкова късно вечерта, защото Ивар му бе споменал.

— Вече можеш да бъдеш доволна. Приковали са опасната пленница с вериги.

Тя чак сега разбра откъде идват ударите.

— Към стената?

— Просто предпазна мярка — сви рамене той с безразличие.

— Та тя не е опасна — промърмори Брена.

— Селиг е на друго мнение.

Гарик не знаеше за къпането в коритото в стаята на сина им, но Брена бе чула.

— Селиг е уверен, че тя го мрази. Убедена съм, че той ще измисли достатъчно методи, с които да й вгорчи дните в Уиндхърст.

— Значи е замислил някакъв изкусен план за отмъщение?

— Не ми довери какво точно възнамерява да направи. Действията му ще бъдат изненада както за нея, така и за нас.

Малко по-късно съпрузите бяха събудени от други звуци, не по-малко шумни, които обаче не можеха да изненадат никого в замъка. Кристен извика нещо, в отговор се чу басовото ръмжене на Ройс, после долетя звук от счупване на някакъв предмет, запратен яростно на пода. Така и не се разбра какво бе счупено.

Брена се надигна, но Гарик се прозина уморено и я притегли отново към себе си.

— Зет ни можеше да избере по-удобен час, ако е решил да натупа жена си.

Тя се опита да се изскубне от прегръдките му, но това досега никога не бе успявала да постигне.

— Като че ли дъщеря ни до края на живота си няма да се примири с телесните наказания, с които всеки съпруг понякога „удостоява“ половинката си…

— Каквато майката, такава и дъщерята.

Тя не обърна внимание на хапливата му забележка, а само го изгледа намръщено:

— Нищо ли няма да направиш?

— А според теб какво мога да сторя, щом Ройс има право да даде воля на недоволството си? Тя нямаше да бъде понатупана, ако той не я обичаше. Но дъщеря ти винаги се е държала прекалено дръзко с всички около себе си. Тя сама знае, че не е права, затова протестира толкова шумно.

— Тя е и твоя дъщеря, нали? Ох, днешният ден бе изпълнен с толкова безсмислени събития — промърмори Брена недоволно.

— Ако дъщеря ни не беше виновна, нямаше да кряска така и да го хока непрекъснато.

— Но с пълно право, доколкото успях да чуя.

— Не е имала право да поема такъв риск. Ройс сам би могъл да освободи Селиг и помощта на Кристен въобще не му е била необходима. И ако мъжът й не й го беше обяснил, аз сам щях да го сторя.

Сега бе негов ред да извика, защото си спечели един силен удар в ребрата.

— По-добре ще е да престанеш да считаш жените за безсилни и крехки създания, викинг. Кристен е действала напълно правилно. И аз щях да постъпя като нея.

— Тогава може би не само тя си заслужава да бъде понатупана.

— Съветвам те да не се опитваш…

Гарик наистина се замисли дали да последва примера на зет си. Брена умееше да го предизвиква както никой друг и много лесно успяваше да събуди войнствения му дух. Но се спря навреме, защото осъзна, че тя не искаше да стигат до истинска свада.

— Е, все пак е добре, че не си съвсем като дъщеря ни.

И с тези думи побърза да я целуне, за да сложи край на спора.