Джоана Линдзи
Отдай ми любов (19)

Глава деветнадесета

Ерика втренчено гледаше голямото дървено корито. От него се разнасяше приятен аромат на рози и изглеждаше много примамливо. Но то беше поставено в средата на стаята, съвсем близо до леглото. Селиг продължаваше да лежи със затворени очи, но тя знаеше, че не спи.

Еда я бе развързала и й бе приготвила чисти дрехи и обувки.

Ерика стоеше в ъгъла, без да помръдне. Само когато свалиха въжетата, разтри изтръпналите си крайници. Не можеше да се реши да се приближи до коритото. Бе казала, че ще се изкъпе в стаята, тъй като бе немислимо да се остави в ръцете на бойците на Селиг. Но не можеше да събере сили да приближи до коритото, а времето минаваше.

Би могла да избяга и никой нямаше да я спре. В стаята нямаше никой друг, освен Селиг, а той беше твърде слаб, за да може да й попречи. Но за да излезе, трябваше да се спусне по стълбите и да прекоси голямата зала. Щяха да я заловят много бързо и навярно щяха да я накажат. Но да се къпе пред този мъж…

— Мога да извикам Ивар.

Както бе предполагала, той не спеше и чакаше. Искаше да наблюдава унижението й. Досега не изпитваше омраза към него, но сега го намрази.

— Ти си много жалък!

— Твоето мнение не ме интересува. Да повикам ли Ивар?

Той се извърна и я погледна, очаквайки отговора й. Сивите му очи я гледаха безмилостно. Нямаше смисъл да го моли за нищо. Това беше част от отмъщението му, незначителна част за него, но не и за нея. Знаеше, че щеше да я принуди да се изкъпе в стаята му, без значение как щеше да го постигне.

Младото момиче бавно пристъпи напред. Искаше й се да не бе толкова светло, но късните лъчи на слънцето огряваха стаята. Единственото, което можеше да направи, бе да стои с гръб към него и да се преструва, че той не съществува. Просто трябваше да се наслаждава на топлата вода и благоуханния сапун. Нямаше да му позволи да види срама й, трябваше да се опита да мисли за нещо друго.

Застана с гръб към него и се съблече.

Коритото беше кръгло и широко, но не беше много дълбоко. Стигаше й само до коленете. В средата му беше поставено ниско столче, но тя не седна на него, защото искаше да се потопи във водата.

— Можеш да си измиеш косата.

Ерика бе толкова смутена, че дори не бе помислила за косата си. Но мразеше да й дават съвети. По-добре да й беше заповядал. Какво би станало, ако откажеше? Разбира се, щеше да се намеси Ивар. Тази заплаха висеше като камшик над главата й.

Трудно разплете плитките си, тъй като косата й бе мръсна и сплъстена. Кичурите коса покриха гърба й. Девойката се наведе, потопи глава във водата и започна да се сапунисва.

До коритото беше поставено само едно ведро с чиста вода за изплакване, затова трябваше да пести водата. За да измие косата си, трябваше да я сапунисва три пъти и да я изплаква с водата от коритото. Когато свърши коритото бе покрито с мръсна пяна, но тя самата беше чиста.

Повече не можеше да седи в мръсната вода и трябваше да се изправи или да седне на столчето. Но тъй като не желаеше да направи нито едното, нито другото, трябваше да увие косата си, за да я предпази от мръсната вода. Изправи се на колене и се изчерви от срам. Взе бързо кърпата и отново се потопи във водата.

— Едва ли ще останеш чиста в тази мръсна вода.

Думите му бяха само предположение, тъй като той не можеше да види водата в коритото.

— Водата е все още чиста — отвърна тя, но това не й помогна. Той бе решил да я измъчва още и думите й едва ли щяха да го спрат.

— Изправи се — заповяда младият викинг. — Тъй като едва ли си имала баня в твоя замък, трябва да се убедя, че си се измила добре. Не искам да дразниш обонянието на майка ми.

Ерика се запита дали обяснението му не бе част от играта. Дали да му възрази и да му каже, че не е като саксонците, които от суеверие смятат, че къпането е нездравословно? Можеше лесно да оспори думите му, дори намека за „обонянието“ на майка му. Та нали той бе виновен тя да не се изкъпе през цялата седмица. Бяха прекосили няколко реки, бяха нощували край потоци и вирове, но не й бяха разрешили да се измие.

Младото момиче се изправи, като внимаваше да стои с гръб към него. Почувства, че цялата се изчервява, но се изпълни със задоволство. Усещаше, че бе успяла да обърка плановете му. Не знаеше каква бе истинската му цел, вероятно да демонстрира властта си над нея, но й се струваше, че бе успяла да провали намерението му.

Той се засмя тихо и Ерика разбра, че не отдаваше значение на временната й победа. Тя стоеше с гръб към него, с ръце пред гърдите, но чувстваше, че той й готви нещо. И не се излъга.

— Обърни се, момиче. Имаш много хубав задник, но искам да видя какво още притежава моята нова робиня.

— Аз не съм робиня — прошепна девойката, по-скоро като че ли на себе си.

— Какво каза?

— Аз не съм робиня!

— Както вече ти казах, твоето мнение не ме интересува. Ще изпълняваш това, което ти казвам. Ако се опиташ да ми възразяваш, само ще влошиш положението си.

Думите му не я уплашиха. Вече знаеше каква бе крайната му цел. Селиг искаше да я унижава при всеки удобен случай и окончателно да смачка гордостта й.

„Искам да пречупя гордостта ти и това ще е отмъщението ми“ — спомни си думите му тя.

Искаше да я види гола, но не защото се интересуваше от тялото й, а защото искаше да нарани достойнството й. Не го правеше от сладострастие. Сестра му й бе казала, че той няма да я изнасили, а думите му потвърждаваха това. Селиг не я възприемаше като жена. Искаше само да я унизи, да я измъчва, да я накара да се почувства безпомощна.

В гърдите й се надигна гняв.

Досега страхът я бе възпирал. Страхът от това, което би направил един мъж при вида на гола жена. Но бе забравила, че Селиг не е обикновен мъж. Той беше неин враг и не я желаеше като жена. Сега бе твърде слаб, за да се люби с нея, а дори и да можеше, не би го направил. Ако се любеше с нея, това би означавало да признае, че тя го вълнува, а той никога нямаше да й даде повод да тържествува над слабостта му.

Гневът рязко промени поведението и мислите й. Той искаше да я накара да се срамува. Но самата тя искаше да се изкъпе, а присъствието му не бе заплаха за нея. Дори можеше да го накара да съжалява за това забавление. Искаше да я гледа? Имаше какво да му покаже. Може да нямаше власт като господарка, но все още имаше власт като жена.

Ерика никога досега не се бе опитвала да съблазнява мъж, но някои неща усещаше инстинктивно. Обърна се с лице към него. После взе сапуна и насапуниса ръцете си. Погледна го предизвикателно с небесносините си очи, бавно разтри гърдите си, после дланите й се плъзнаха по талията и по гладките стройни бедра. Той я гледаше със светлосивите си очи й тя знаеше, че за миг бе забравил коя е, просто се наслаждаваше на красивото тяло на жена, която се къпе.

— Ще ми изтриеш ли гърба, смели боецо?

— Ти си истинска лисица — изсъска той.

Искаше й се да се засмее, но не го направи. Никога не бе мислила, че ще опитва да запази гордостта си по този начин. И тогава почувства, че са си разменили ролите.

На лицето му се появи сладострастно изражение. Устните му се извиха в чувствена дъга. Очите му заблестяха, сякаш галеха всяка частица от тялото й. Той беше мъж, който знае как да люби една жена само с поглед.

Ерика отново се почувства несигурно и притеснено. Беше невероятно глупаво от нейна страна да го предизвиква по този начин. Страстта можеше да я превърне в робиня.

Но Селиг все още нямаше достатъчно сили, за да я обладае, и само тази мисъл я възпря да не изскочи с писък от стаята. Младото момиче бързо извърна поглед от него и припряно довърши къпането си.

Той продължаваше да я наблюдава и тя потрепери. В гърдите й се надигна някакво неочаквано, но приятно усещане. Нима страстта бе заразителна? Ако това е вярно, само бог Один може да й помогне. Той имаше на разположение цяла дузина жени в този замък, но кой ще удовлетвори нейната страст? Не, навярно само си въобразява. Откъде може да е сигурна, че чувството, което я бе обзело, бе страст? И как може да я възпламени само с един поглед? Не, не е възможно.

Младият мъж мълчеше, а и тя не се осмели да го погледне. Но бе научила нещо важно — не можеше да се мери с него в изкуството на прелъстяването.