Джоана Линдзи
Дивият рай (9)

Глава девета

Джаред закъсня с трийсет минути, което още повече развали настроението на Корин след разговора с баща й. Посрещна го студено и цялата вечер почти не му проговори, освен когато се уговаряха да дойде да я вземе от клуба след полунощ.

Корин не беше толкова сърдита на Джаред, колкото на упорството на баща си. Всичкото това време пропиляно по Ръсел! А сега щеше да отнеме още време, за да намери друг мъж, който да отговаря на изискванията й. Но да чака още две години за парите си бе немислимо…

Не стига това, ами Джаред също се превърна в проблем. Тя не бързаше да настъпи моментът, когато трябваше да му каже, че няма да се виждат повече. Корин мразеше да разваля приятелства, да гледа съкрушени физиономии и да слуша молби, както се получи с Уилям и Чарлз. Не беше Дотам коравосърдечна, че да не се разчувства, но беше твърде волева, за да им позволи да я пречупят.

В случая с Джаред не изпитваше вина, че е насърчавала приятелството им, както при другите двама. Той настояваше да я вижда отново и отново. Сякаш се бяха споразумели — тя го използваше като придружител, а той нея — като развлечение, докато е в Бостън. Така че нямаше право да е разочарован, когато по-късно говори с него.

Корин продължи да се сърди на Джаред и след като пристигнаха в клуба. Всеки път щом я доведеше тук, той настояваше да играят на една маса, за да може да я наглежда. И всеки път, когато играеше с него, тя губеше. Това направо я вбесяваше.

И тази вечер не беше по-различно. Бяха в клуба от три часа. Повечето играчи си бяха тръгнали отдавна. Корин беше на път да излезе от играта, защото Джаред отново бе спечелил всичките й пари.

— Това ще е последната ми ръка — обяви Корин.

— И на мен — каза мъжът от лявата й страна.

Корин имаше достатъчно чипове, за да завърши тази ръка, стига да нямаше вдигане на залога. Тя се молеше да спечели поне този път. За последно идваше тук с Джаред и това беше единствената възможност да го бие — само този път, за това се молеше тя.

Бавно разтвори картите си и затаи дъх, когато видя дама, вале, девятка и осмица спатия, всичките наведнъж в ръцете си. Издърпа и последната карта, но сърцето й помръкна, когато съзря тройка каро. Все пак имаше възможност да тегли и да попълни до пълен или обикновен флош.

Джаред откри наддаването. Корин и още един играч му отговориха. Другият играч взе три карти; Джаред — две, за да си помисли тя, че има три от една боя. Тя взе една и се страхуваше да я погледне. Джаред заложи отново — 50 долара — лимитът за тяхната маса, а Корин елегантно вдигна картата си от масата. Не можа да повярва на очите си, когато видя десятка спатия. Пълен флош с дама — най-добрата ръка, която досега й се беше падала, но нямаше достатъчно нари да отговори на Джаред, след като беше заложил лимита. Чудеше се дали го е направил нарочно, знаейки, че тя не може да отговори.

— Ти решаваш, Корин — каза Джаред.

Тя студено го погледна и се обърна към другите играчи с умоляваща усмивка.

— Може ли да стана за момент преди да изиграем тази ръка? Знам, че обикновено не е позволено, но тя е последната и искам да я изкарам докрай.

— Все едно, аз и без това се отказвам — отговори другият играч.

Корин погледна Джаред, очаквайки той да възрази.

— А ти имаш ли нещо против?

— Наистина не мисля, че е необходимо да искаш от собственика още пари за последната ръка. Защо и ти не се откажеш и да приключим за тази вечер?

— Искам да довърша — произнесе твърдо тя. — Или се страхуваш, че най-накрая ще те бия?

Той вдигна рамене и се облегна назад.

— Добре, ще почакам, но не се бави много.

Тя стана от масата, но се върна след минута разочарована. Собственикът й беше отказал повече кредит.

— Е? — попита Джаред, като видя отчаяното й изражение.

Тя несигурно го погледна.

— Ще поемеш ли полицата ми? Ще ти се разплатя.

Джаред изчака за момент, преди да отговори.

— Щом е така, защо не вдигнем залога? За теб си струва, а и сме само двамата.

Останалите двама играчи си бяха тръгнали. Сега бяха сами и тя отново почувства старата тръпка от играта, която не беше изпитвала, откакто започна да играе с Джаред. Щеше да го бие и то на голям залог.

— Пет хиляди? — предложи тя.

Забеляза изненадата му и се усмихна. Това беше голяма сума, която за да плати, трябваше да вземе от баща си. Но нямаше да се наложи, защото непременно щеше да спечели.

Джаред кимна и извади писалка и молив от джоба си.

— А моя досегашен залог?

Тя взе листа и написа полица за неговия залог плюс още пет хиляди долара, уверена, че ще спечели ръката.

Джаред отново бръкна в джоба си и извади кочан с разписки и откъсна няколко.

— Ето твоите пет.

След кратка пауза той отброи още пари и ги добави.

— И още пет.

Корин се въодушеви. Посегна към листа, за да отговори на залога му и пак да вдигне, но той я спря.

— Не приемам повече полици, Корин.

— Защо не?

— Защото знам от кого ще искаш пари, за да покриеш дълга си и не мисля, че той особено ще се зарадва.

— Баща ми няма да узнае, Джаред. Не възнамерявам да загубя.

— Това е игра на риска, Корин — предупреди я той с равен тон. — Само една ръка е непобедима и шансът да е у теб е нулев.

— Да не би да се страхуваш, че мога да победя шанса? — предизвика го тя.

— Толкова ли си сигурна в картите си?

— Да.

— Жалко, след като не можеш да си позволиш да отговориш на залога — каза той безцеремонно.

Тя избухна.

— Защо вдигна над моя залог, ако не очакваше, че ще ти отговоря?

Той напълно пренебрегна възмущението й.

— Ти беше тази, която отвори залаганията като качи. Ти сама предложи пет хиляди като граница — напомни й той.

— Имах предвид на залагане.

— Е, аз нямах.

— Толкова си подъл, Джаред Бърк — каза тя разгорещено. — И точно затова реших, че не искам повече да се виждаме след тази вечер.

— Доста снизходително приемаш пораженията — подхвърли той иронично.

— Няма нищо общо с това — сопна се тя. — Щях да ти кажа на път за вкъщи. Не е свързано с теб — поне не беше досега! Но току-що показа какъв си. Няма да се виждам с теб, дори и да ме молиш за това!

Той я шокира с усмивката си.

— За бога, нима очакваш, че ще го направя? Не съм срещал по-горда жена от теб.

Корин почервеня, но вдигна брадичка и се изправи с достойнство.

— Така значи — обиждаш ме? Повече няма да търпя това, не съм длъжна да те слушам.

Тя понечи да си тръгне, но Джаред я сграбчи за кръста през масата.

— Седни, Корин!

— Няма.

— Седни веднага! — изкомандва той с глас, който тя не беше чувала преди.

Тя се подчини, но първо се отскубна от ръцете му. После зачака, очите й святкаха като огньове, когато го погледнеше.

Джаред седна и се облегна назад. Извади от джоба си малки листчета хартия и ги хвърли на масата пред Корин, като предизвика убийствения й поглед.

— Откъде ги взе?

— Купих ги.

— Защо?

— Няма значение.

Важното е, че искам да ми се разплатиш сега, включително и за тази, която подписа преди две минути. Седем хиляди, скъпа.

Произнесе „скъпа“ с такова презрение, че тя потрепера.

— Ако дългът ми към клуба е бил платен, защо тази вечер не ми дадоха кредит?

— Защото, когато откупих полиците ти им казах, че не си струва да рискуват с теб. — Каза го така спокойно, все едно бе свикнал да го прави всеки ден. — Не беше трудно да ги убедя, след като сама не беше дошла да се разплатиш.

— Как смееш?

— Мислех, че ти правя услуга, защото съвсем скоро баща ти щеше да ги получи. Ще се споразумея с теб, не с баща ти.

— И как точно очакваш да ти платя тази вечер, след като дяволски добре знаеш, че у себе си нямам пари в брой?

— Но имаш нещо друго, което можеш да продадеш.

— Да, баща ми беше прав! — Корин направо зяпна. — Искаш контрол върху компанията, а аз те защитавах.

Джаред се намръщи.

— Баща ти ли го измисли?

— Да. Тази вечер ми каза, че можеш да се опиташ да ме манипулираш, за да получиш моя дял от фирмата и се оказа прав.

— Затова ли реши повече да не се виждаме?

— Да — излъга Корин.

Предпочете да приеме това извинение, вместо да обяснява другото.

— Е, баща ти е сгрешил, Корин — Джаред също излъга с изненадващо спокоен глас. — И толкова по-зле за теб, че си му повярвала.

— Какво искаш да кажеш?

— Не възнамерявам да откупя дела ти. Не това искам от теб.

— Тогава какво? Нямам нищо друго ценно но себе си.

Очите на Джаред останаха неразгадаеми.

— Имаш себе си и един час от времето ти за горния етаж.

Корин се изсмя.

— Не говориш сериозно.

Когато той не отвърна, тя възмутено се изправи.

— Никога досега не съм била обиждана така.

— Не мислиш, че струваш седем хиляди долара ли? — запита той с абсолютно спокойствие.

— Аз въобще нямам цена! — изсъска Корин, като се държеше за масата, за да не се види, че ръцете й треперят. — Направо си жалък, като предлагаш такъв начин на разплащане.

— Май нямаш друга алтернатива в момента.

— Утре ще ти върна парите, до цент.

— Не смятам да чакам толкова дълго.

— Нито пък аз да се съглася с твоите условия! — сопна се тя упорито. — Да видим, Бърк, какво ще направиш сега.

— Противно на очакванията ти ще си получа целия дълг, независимо дали си съгласна или не.

— Няма да посмееш — каза смело тя.

Другите в стаята щяха да я защитят, ако станеше нужда.

— Това предизвикателство ли е?

Корин се изплаши, когато срещна решителния му поглед.

— Не, не е.

„За бога, той наистина ще се опита“, помисли си тя страхливо. Все някой щеше да го спре, но щеше да стане такава сцена, че скоро целият град щеше да знае за това.

— Защо се колебаеш, Корин? Ще получиш седем хиляди долара само за един час. Не мисля, че повечето жени могат да се похвалят с такава цена.

Устните му леко се изкривиха.

— Или възразяваш, че ще ти платя за нещо, което обикновено даваш така, без нищо?

Тя направо зяпна. Защо имаше толкова лошо мнение за нея? Е, не даваше и пет пари за това. Така или иначе нямаше да се подчини на условието му. Но как да се измъкне от тази ситуация без да стане сцена?

— Не ми предостави честен избор — каза тя сърдито.

Погледна към тестето на масата, после и към картите пред себе си, и се усмихна дяволито.

— Ако направиш дълга ми дванадесет хиляди и се съгласиш да отговоря на залога ти, може би ще се съглася на условията ти.

— Може би?

— Усмивката й се разшири, защото знаеше, че не може да загуби.

— Ще се съглася.

Той се наклони напред.

— Така, за да няма недоразумения този път, нека ти изясня условията си. Ако аз спечеля тази ръка, ще се качиш горе с мен за един час. Става дума за един час в леглото. Ясно ли е?

Тя се изправи.

— Нямаше нужда да си толкова вулгарен, Бърк. Разбрах какво имаш предвид.

— Значи си съгласна?

— Да, а ти?

Той кимна, а тя се усмихна триумфално. Обърна картите си със замах и зачака с нетърпение да види поражението му. Но в отговор той й се усмихна и поклати глава.

— Не достатъчно добри, Корин.

Тя не можа да повярва при вида на картите му. Пълен флош от каро — с една карта повече от нея. Беше невъзможно.

Когато срещна погледа му, очите й светнаха убийствено.

— Това е измама!

— Можеш ли да го докажеш? — попита Джаред, като прибираше парите и полиците в джоба си.

— Измами ме, нали? Когато станах от масата си сменил картите — обвини го тя вбесена.

— Повтарям — можеш ли да го докажеш, Корин?

— Няма защо да го доказвам — знам го!

— Това не променя нещата. Картите показват, че спечелих и сега ще трябва да си платиш.

— За нищо на света!

Корин сграбчи чантата си и изхвърча от стаята.

Тъмното преддверие бе празно. Стълбищата към втория етаж бяха отдясно на изхода, така че тези, които слизаха отгоре можеха да се измъкнат без да бъдат забелязани. Тя потрепери, когато минавайки покрай тях, чу пронизителен женски смях някъде отгоре.

Може би трябваше да се скрие горе и да остави Джаред да я търси на улицата? Най-вероятно щеше да си помисли, че е избягала натам. Но не можеше да се осмели да се качи по тези стълби. А може би щеше да убеди кочияша на Джаред да я откара вкъщи. Така щеше да е най-добре.

Корин едва открехна външната врата, когато едрата ръка на Джаред я затръшна под носа й. После дланта му се отпусна върху рамото й и той я обърна към себе си.

— Ще викам, Джаред. Наистина. Не можеш да ме спреш да си тръгна.

— О, мога — каза студено той. — Докато не си платиш дълга.

— Щях да дойда с теб горе само ако животът ми зависеше от това. А сега се отдръпни.

Тя се опита да го изблъска от вратата, но дори не можа да го помръдне. След миг той вече я беше сграбчил и я носеше нагоре по стълбите.

— Не! — крещеше Корин. — Не искам.

— Вече нямаш избор — произнесе той като стигнаха на площадката. — Така че коя стая предпочиташ, скъпа? Тази, в която си била преди, или може би там ще се чувстваш неудобно?

Стомахът на Корин се сви от страх. Дългият коридор пред тях беше тъмен, облепен с тъмносин тапет с една единствена малка лампа на другия край, която изглеждаше като светулка.

— Никога не съм била тук горе — прошепна Корин, чувайки сама ужаса в гласа си. — Трябва да ми повярваш, Джаред.

Той ехидно се изсмя и се приближи до първата отворена врата.

— Но не очакваш, нали?

— Какво съм направила, за да имаш такова мнение за мен?

Внесе я в стая, обзаведена изцяло в зелено — от килима и мебелите, до чаршафите на голямото легло.

После затвори вратата, но още не я пускаше на земята. Очите му святкаха в полумрака, когато я погледна.

— Стаята ни е в тон с очите ти — присмя й се. — Играеш си с мен вече повече от два месеца — продължи той. — Трябваше все някога да си платиш последствията. Обикновено не чакам толкова дълго.

— Не съм си играла с теб.

Той повдигна вежда.

— Нима отричаш, че флиртуваше с мен и приемаше целувките ми без съпротива?

— Може малко и да съм флиртувала, но не съм имала нищо предвид — каза тя в защита. — Мислех, че си го разбран. И не съм те молила да ме целуваш, нали?

— Но не се опита и да ме спреш. Един истински мъж не би се задоволил само с целувки, скъпа — каза Джаред презрително.

— Но повечето биха.

— Не и аз — отвърна й той студено. — Не и когато ми позволи да очаквам повече.

Той я пусна на земята и се обърна да заключи вратата. Докато беше с гръб към нея, тя бързо извади малкото ножче от чантата си. Щеше да го използва за първи път. Молеше се да си спомни всичко, което Джони Бъкстър я беше учил, когато беше на десет години.

Джаред бързо се извърна, като я чу да изважда ножчето от калъфа, и от сърце се изсмя на картинката, която Корин представляваше. Роклята й беше от златно кадифе с перлени копчета и обшита с дантели. Тъмнозлатистата й коса бе вдигната на кок с панделки от същия плат. В едната си ръка държеше чантичка, а в другата — нож.

— Какво смяташ да правиш с тази играчка? — подсмивайки се я попита той.

— Смятам да я използвам, ако се приближиш.

— Някой казвал ли ти е, че можеш да се порежеш, като си играеш с ножове?

— Някога знаех как да използвам този. И ако някой пострада, това ще си ти — каза тя с повече увереност, отколкото изпитваше в момента. — Сега отключи тази врата.

— Чудех се защо ли носиш това оръжие в чантата си. Често ли ти се налага да се защитаваш? Или само на мен се опъваш?

Тя зяпна.

— Значи си ровил в чантата ми преди да ми я върнеш? Един джентълмен не би го сторил.

— Е, и двамата знаем, че аз не съм такъв, нали? — отвърна той и съблече сакото си.

— Какво правиш?

— Приготвям се, за да изпълня сделката ни — отвърна той небрежно.

— По дяволите, не чу ли какво ти казах? Няма да ме докоснеш. Предпочитам да се любя с дявола, отколкото с теб.

— С дявола сме в добри отношения, така че той няма да има нищо против.

— Мразя те, Джаред Бърк!

— Това едва ли променя нещата. Сега бъди добро момиче и престани да се дърпаш, сякаш никога не си го правила. Ако не се съпротивляваш и за двама ни ще бъде удоволствие.

Преди да може да му отговори, Джаред хвърли сакото си върху нея, като я изненада. Сграбчи я през кръста, притисна я към себе си и започна да извива ръката й назад, докато и двамата не чуха как ножът падна на пода. Вгледа се в уплашените й очи и после дивашки впи устни в нейните.

Никой досега не беше притискал Корин толкова силно. Дори и с болка в рамото, защото той още не беше пуснал ръката й, по тялото й се разля чувство, на което тя се отдаде.

Джаред я пусна и отстъпи крачка назад.

— Желаеш ме толкова, колкото и аз теб. Защо се преструваш?

Думите му бяха като плесница и Корин силно се изчерви. Той беше прав. Тя не се възпротиви на целувката му, а дори я прие с цялото си сърце. Какво й ставаше?

Тя кършеше ръце. За бога, трябваше да го накара да й повярва.

— Не мога, Джаред. Не съм такава, за каквато ме мислиш. Никога не съм била с мъж. Кълна се! Може и да правя лудории, но не и такива.

— Лъжеш, Корин. Девствена си, колкото съм и аз.

— Не те ли интересува, ако казвам истината? — изплака тя. — Толкова ли си обсебен да ме имаш, че не чуваш какво ти говоря? За бога, та ти си партньор на баща ми — мой партньор. Мислиш ли, че ще можем да работим заедно след това?

— Това няма нищо общо с бизнеса. Просто си плащаш дълга, Корин.

— По дяволите! — избухна тя. — Нищо не ти дължа. — Беше забравила страха си.

— Затова е всичко, нали Корин? — язвително се ухили той. Бясна си, защото мислиш, че съм те измамил.

— Така си беше. Но въпреки това няма да се отдам на никой мъж, докато не се омъжа.

— Тогава не трябваше да се съгласяваш.

Той започна да откопчава роклята й.

Корин ядосано шляпна ръката му и се наведе да вземе ножа си, но Джаред го ритна надалеч. Вдигна я и я хвърли доста грубо на леглото.

Корин започна да крещи. Но той легна върху нея и запуши устата й с ръка.

— Не ме ядосвай! — Гласът му прозвуча заплашително. — Ставам доста жесток, когато съм ядосан.

Със свободната си ръка разкъса роклята й.

— Няма да ти помогне, дори и да крещиш, защото тук на никой не му пука. Мнението е, че ако една дама се качи горе, тя повече не е дама. Аз съм на същото мнение, така че повече не ме карай да губя търпение. Ясно ли е?

Джаред разкри гърдите й и малко от студенината в гласа му изчезна.

— О, ти наистина си красива — промърмори той. — Никога не съм виждан такава нежна бяла кожа.

Наведе глава към гърдите й и целуна всяко зърно по ред. Задържа се там за малко, преди да я погледне в очите, които бяха пълни със страх и сълзи.

— Няма да те нараня, Корин, ако не се дърпаш — каза той почти нежно. — Обещавам ти.

Отмести ръка от устните й и я целуна дълбоко, като обходи устата й с език, но тя не отвърна. Джаред безразлично сви рамене.

— Ако искаш, Корин, инати се. Това няма да ме спре.

Тя не отговори. Толкова се срамуваше, че й се искаше само да умре. Не можеше да го спре, той щеше да я нарани само ако опиташе. Така или иначе щеше да я изнасили, защо да страда повече?

Само се молеше да свърши бързо. Когато я повдигна, за да отмести останалите й дрехи, тя не се възпротиви. Говореше й нежно, но тя не чуваше нищо. Когато силните му ръце я галеха, тя не чувстваше нищо, освен срама си.

От здраво стиснатите й очи се стичаха сълзи. Когато остра болка я разтърси, тя стисна устни, за да не заплаче. Той й обеща да не боли, но тя знаеше, че първият път винаги е така. Джаред Бърк отне девствеността й, която тя винаги си мислеше, че ще даде на съпруга си. Беше я насилил по такъв животински начин. Корин не беше мразила никого така, както Джаред сега.

Изтощеното му тяло стана доста тежко и Корин предположи, че всичко е свършило.

— Изцяло ти се разплатих, Бърк — глухо каза тя. — Ще се отместиш ли от мен, искам да си тръгвам.

— Наистина си студена кучка — промърмори той и стана да се облече.

— Вече ми го каза няколко пъти тази вечер. Не е нужно да го повтаряш.

— Трябва ти някой да те сгрее. Горко на мъжа, който се омъжи за теб и трябва да търпи подобни представления в леглото.

— Няма да му се наложи — отвърна Корин и седна на ръба на леглото, олюлявайки се леко. — Ами ако забременея?

Той сви рамене.

— По-скоро няма, след като това няма да се повтори. Но рискът си е твой, не мой. Това е да бъдеш жена.

Джаред свърши с обличането и застана до леглото, за да й подаде скъсаната рокля. Корин чу как той дълбоко си пое въздух и се извърна към него. Проследи погледа му до средата на леглото, където петното кръв изглеждаше черно върху зелените чаршафи.

— Какво ти става, Бърк? — злобно го попита тя. — Изглеждаш изненадан. Не знаеш ли, че девствените кървят?

Очите му срещнаха нейните. Бяха светлосиви без следа от синьо. Задържа поглед върху нея, но най-накрая отиде до вратата със скъсаната й рокля в ръка. Обърна се и отново я погледна.

— Стой тук, докато се върна — нареди й грубо. — Чуваш ли?

— Къде отиваш?

— Просто стой тук, Корин. Ще се върна до обед.

— До обед? — зяпна тя. — Почти се зазорява. Знаеш, че призори трябва да съм си вкъщи или ще тръгнат да ме търсят.

— Ще се погрижа за това.

— Как?

Но Джаред беше вече излязъл и отнесъл със себе си дрехите й. Какво ли пък беше намислил сега?