Джоана Линдзи
Дивият рай (38)

Глава тридесет и осма

На следващата сутрин, след като нахрани Майкъл, Корин грижливо избра какво да облече. Избра сутрешна рокля в жълто с волани. Прибра косата си с панделка от същия плат. Жълтото беше един от любимите й цветове.

Удовлетворена от външния си вид, тя отиде до кошчето и целуна Майкъл, а после се отправи към кухнята. Акила беше сама и разрязваше кокосовия орех, който Леонака й беше дал вчера. Тя вдигна глава и се усмихна.

Корин се приближи до масата и нехайно попита:

— Виждала ли си Джаред?

Акила отново забоде поглед в това, което правеше.

— Той отишъл, Колина.

— А? Каза ли по кое време ще се върне?

— Няма върне днес. Нито пък утре, мисля. Не знам кога.

Корин усети, че сърцето й се изпълва с мъка.

— Не знаеш ли? Къде замина?

— Обратно в Хонолулу.

Раменете й се отпуснаха и тя колебливо попита:

— Каза ли нещо преди да тръгне? Остави ли някакво съобщение за мен?

Акила поклати глава.

— Съжалява, Колина.

— Не толкова, колкото аз — прошепна Корин и излезе от стаята.

Целия ден не беше на себе си, движеше се като сомнамбул.

 

 

Джаред влезе в офиса си на Кинг стрийт и се насочи право към сейфа, до шкафовете с документи. Извади от джоба на сакото си две тънки кутии и една квадратна. Сложи ги в сейфа и го заключи. Вчера пристигна твърде късно, за да направи тези покупки, но посети бижутерите рано тази сутрин.

В дългата кутия бяха блестящите бели перли за сестра му. Малиа винаги се радваше на подаръци, а настроението й се нуждаеше от драстична промяна. Беше сигурен, че перлите ще я благоразположат.

Надяваше се да се помири и с Корин. За нея беше купил опали, нанизани в два реда, които стояха по-екстравагантно.

Беше й купил и едно златно сърце, върху което помоли бижутера да напише: — Ще се оженя за теб, този път от любов. Добре знаеше какво означава това. Дали щеше да разбере дълбочината на чувствата му? Молеше се да стане така и да могат да започнат всичко отначало.

Някой почука силно на вратата и Джаред вдигна глава в момента, в който Ръсел Драйтън влезе в стаята. Джаред знаеше, че не би трябвало да е толкова изненадан. Защо ли беше предположил, че Драйтън отдавна си е заминал?

— Значи най-накрая реши да се появиш — подзе Ръсел.

— Какво правиш тук, Драйтън?

Ръсел стоеше точно пред бюрото му и го гледаше втренчено.

— Корин я няма вече цял месец и не бе трудно да се сетя, че ти си я скрил някъде. Искам да знам къде — каза той, сложи длани на бюрото и се наведе напред. — Няма смисъл да отричаш. Искам да знам къде е.

Джаред кисело се усмихна.

— Нима наистина очакваш да ти кажа?

— За Бога, Бъркет, по-добре го направи! — изкрещя Ръсел. — Веднъж провали плановете ми, но сега искам да се уверя, че няма да го сториш пак.

На Джаред му стана забавно.

— Може би си забравил, че Корин ми е съпруга?

— Тя не може да те понася, Бъркет. Ще ми благодари, ако я направя вдовица — присмя се Ръсел.

Джаред твърде късно забеляза пистолета, който Драйтън извади от джоба на сакото си. Очакваше да чуе изстрел, но такъв не последва. Разбра, че Ръсел иска да се понаслаждава на триумфа си.

— Значи не си безгръбначният глупак, за какъвто те мислеше Самуел Бъроуз, а?

— Едва ли — Ръсел се зарадва на шанса да докаже себе си. — Корин проявяваше интерес само към такъв тип мъже, така че се преструвах. Ще се сблъска с истинската ми същност, когато се оженим.

— Ако се омъжи за теб!

— О, ще го направи. Може и да не ме обича, но ще я убедя, че се нуждае от мен. Жалко, че не успях да те застрелям пред църквата. Щеше да се спести толкова време и щях отдавна да имам парите на Корин. Като говорим за пари, дай ми всичко, което имаш тук.

Джаред най-накрая осъзна думите му. Ръсел беше разорен. Той беше и негодникът, който се опита да го убие в деня на сватбата му. Джаред се ядоса на себе си, че е взел инцидента за случайност.

В този момент обаче трябваше някак си да спре Ръсел и да отвори последното чекмедже на бюрото. Там държеше пистолета и щеше да се чувства много по-сигурен, ако има свободен достъп до него.

— Ще трябва пак да те разочаровам. Боя се, че имам само няколко долара тук.

— Не ми излизай с тия — намръщи се Ръсел. — В един сейф винаги има пари, а твоят е голям. Отвори го.

— Вътре има само документи — спокойно отвърна Джаред. Не искаше да става от бюрото си. — Договори, счетоводни книги, такива неща. Няма пари.

— Покажи ми, по дяволите! — изрева нетърпеливо Ръсел.

Джаред стана и бавно отвори сейфа. Ръсел го беше последвал от другата страна на бюрото и му правеше знак да отвори повече вратата на сейфа, за да види добре какво има вътре, без много да се приближава до Джаред. Вътре бяха кутиите, който прибра по-рано, две купчини с документи и в дъното на рафта — две пачки с дребни банкноти, равняващи се на не повече от хиляда долара.

— Така си и мислех — озъби се Ръсел. — Дай ги насам.

Джаред извади парите, но продължаваше да ги държи, докато заключваше сейфа.

— Предпазлив си, макар че ти остава малко живот, а? — изсмя се Ръсел, докато чакаше Джаред да се изправи. — Може би си мислиш, че все пак няма да го направя? Но ще видиш. Сега ми кажи къде е Корин.

— И защо да ти казвам, след като така и така ще ме убиеш?

Ръсел се ухили.

— Прав си, разбира се. Няма значение. Тя ще се върне в града, веднага щом научи за смъртта ти. Дай ми сега парите.

Джаред протегна ръка и щом Ръсел посегна към парите, го събори на земята. Слабият мъж остана зашеметен за миг и Джаред се възползва, за да изблъска оръжието от ръката му.

Джаред се вгледа в пистолета, изгаряше от желание да го насочи към Ръсел и да стреля. Изкушението беше силно, но той все пак го надви.

Ръсел гледаше как Джаред се колебае дали да използва оръжието. Очите му се ококориха от страх, стомахът му се преобърна. Най-накрая Джаред блъсна оръжието надалеч, сграбчи Ръсел за реверите и го вдигна. Стовари юмрук върху носа му и отново го повали. Ръсел бързо се изправи, проумявайки, че онзи е решил да го убие с мечешките си лапи. Носът му май беше счупен. Не успя да се наведе достатъчно бързо, за да избегне следващия удар. Усети, че челюстта му изщрака. Последва друг юмрук в стомаха и ребрата.

Опита се да стане, но изпъшка, спъна се и падна но лице.

После отново опита. Най-накрая се изправи, но две здрави ръце го стиснаха за врата и въпреки че с всички сили се опитваше да се освободи, не успя. Някакви светлини го заслепиха и му се стори странно, че си помисли за Господ преди да умре.

Но не беше мъртъв. Лежеше на пода като купчина изпочупени кости. Джаред стоеше над него с въже в ръцете.

— Няма да те убия, Драйтън, но ако отново те видя, не бих се поколебал.

Китките и глезените му бяха стегнато вързани. Почти в безсъзнание от болката, успя да чуе студения, безмилостен глас:

— Ще те закарам на пристанището и ще те хвърля на първия кораб, който отплава. Ще трябва сам да си заработиш билета, защото не смятам да съм чак толкова щедър.

Джаред вдигна Ръсел и го прехвърли през рамо. Изнесе го от офиса и го сложи в колата си. Леденосиви очи се взряха в неговите.

— Считай се за щастливец днес, Драйтън — наистина щях да те убия. Никога повече не се връщай тук. В мига, в който стъпиш на този остров, ще съм уведомен и ти ще си мъртъв.

Колата потегли. Ръсел не се съмняваше, че ще стане точно така. Нямаше да се върне никога. Искаше парите на Корин и даже от доста време се надяваше, че ще ги докопа. Но дори едно такова състояние не си струваше риска.

 

 

Нанеки се върна в къщата на Джаред на северния бряг, напълно убедена, че ще остане, Флоранс трябваше да освободи стаята на Нанеки, което означаваше Корин да се върне в спалнята на Джаред. На Нанеки въобще не й се понрави присъствието на Корин в стаята на Джаред.

Корин предположи, че Джаред сам е повикал любовницата си. Не беше толкова невъзможно. Вероятно се беше отказал от Корин след последното им спречкване при водопада и искаше любовницата да затопли леглото му.

Нанеки пое задълженията си и прекарваше доста време с Акила в кухнята. През свободните си часове беше със сестрата на Джаред. Двете станаха неразделни и Малиа започна да се държи надменно.

На Корин й се случиха ред странни неща, които тя не можа да пренебрегне. От време на време й се гадеше от храната, докато другите се чувстваха добре. Не спираше да се пита какво й става. А на следващата вечер, когато се върна в спалнята на Джаред, видя една голяма стоножка да пълзи изпод леглото. Размерът и отвратителният вид на отровното насекомо я накараха да изпищи и да побегне от стаята.

За щастие, Майкъл спеше при Флоранс. Акила дойде с метла и уби гнусната твар. После, по настояване на Корин, претърси стаята и откри още три, дори една в леглото. Тази нощ Корин не можа да заспи.

Можеше и да не обърне внимание на една стоножка, защото Акила й обясни, че понякога се промъкват в къщата. Но четири? И всичките в нейната стая? Явно, някой се опитваше да я накара да се чувства натрапница…

Няколко дни подред след този инцидент, Корин претърсваше стаята си основно преди да си легне.

След време Корин стана още по-тъжна. Защо Джаред не й изпращаше съобщение? Като че ли напълно беше забравил за нея и за къщата си на северния бряг. Какво толкова го задържаше в Хонолулу?