Джоана Линдзи
Дивият рай (3)

Глава трета

Нанеки Капуакеле чу каретата да се отбива от Беретония стрийт по пътеката и изтича в предната част на къщата, за да надникне през прозореца. Беше още следобед — твърде рано за Джаред да се прибере вкъщи. Но ето, че той слезе от колата и тръгна към къщата по пътеката, оградена с — цветя.

Как й напомняше за починалия й съпруг — Пени — висок и божествен, приличаше на древен воин. Но Пени беше мъртъв. Отишъл си бе по най-безмилостния начин. А Джаред беше жив и също като Пени — горд, арогантен, енергичен. Какво от това че не беше беден хаваец, че в жилите му тече малко хавайска кръв. Тя самата беше наполовина хавайка, наполовина бяла. Сърцето на Джаред беше хавайско, както и неговата сила. А и сега той беше неин, на мястото на Пени.

Нанеки прокара пръсти през гъстата си черна коса и пооправи розово-бялата си туника. Искаше да носи само прост саронг, който да прилепва към бедрата й и да очертава дългите й грациозни крака. Така се обличаше, когато с Малиа живееха в провинцията. Но тук, в града, Джаред не й позволяваше толкова оскъдни дрехи, защото в къщата на Беретония стрийт идваха много посетители.

Когато Джаред отвори вратата, Нанеки бе там, за да го посрещне. Тя бе високо, грациозно момиче. Нужно бе съвсем малко да повдигне очи, за да срещне неговите.

— Здравей, Цвете на Страстта.

Нанеки се усмихна. Джаред я наричаше така, когато оставаха сами и беше в добро настроение.

— Ти по-рано вкъщи, Ялека — обърна се към него с хавайското му име, както правеха и повечето му местни приятели.

Джаред влезе в гостната и хвърли широкополата си сламена шапка на един стол.

— Ще ми донесеш ли пунш с ром?

Тя се поколеба — любопитството й растеше.

— Защо ти вкъщи толкова рано?

Той седна на кафявото канапе и се облегна назад, свивайки ръце под главата си.

— Първо питието.

Нанеки вдигна рамене все едно не я интересуваше и се върна след минута с чаша студен пунш. Отиде до дългия бар и добави ром. Джаред изпи половината и остави чашата на масата. Притегли Нанеки в скута си, при което тя се изкикоти и допря лице до врата му, като лекичко го ухапа.

— Значи за това се връщаш вкъщи, а?

Джаред доволно въздъхна и вдиша дълбоко от мириса й през тънката туника. Нанеки щеше да му липсва, когато замине. Тя бе идеалната любовница, без претенции, затова той така се нуждаеше от нея. Никога не се оплака, освен веднъж — когато я заведе да живее в провинцията при Малиа.

Нанеки бе осиновена дъщеря на неговата готвачка, икономка и близка роднина на семейството Акила Каману. Тази добра хавайска жена отгледа и Малиа след раждането й. Акила се грижеше за Нанеки от малка. Взела я веднага след като родителите й я изоставили. Майка й била хавайка, а баща й бял. Нанеки бе само с година по-голяма от Малиа, но израснали в една къща, те се сприятелиха, въпреки че Нанеки си остана слугиня за семейство Бъркет.

Джаред не би си и помислил да започне връзка с нея, ако не беше вдовица. Омъжила се много млада, но бракът й траял само три месеца. От него Нанеки имаше дъщеричка — малката Ноелани на две годинки. Скоро обаче Джаред трябваше да намери нов съпруг за Нанеки, беше твърде егоистично да я държи само за себе си.

Преди време Джаред обмисляше да се ожени за Нанеки и да отгледа Ноелани като свое дете — тя и без това вече му викаше „татко“. Но Нанеки бе обичала съпруга си твърде много. Споменът за него винаги щеше да е между тях, а Джаред не искаше да се обвързва с жена, която вече е имала първа любов. Той знаеше, че това ще се отрази на брака, както бе станало при родителите му.

Джаред целуна нежно Нанеки по устните, а после устните му станаха по-настойчиви. Вдигна я на ръце и я понесе нагоре към стаята й. Едва там я пусна на земята. Тя свали туниката си и я хвърли върху дървената рамка на леглото. Легна и се опъна съблазнително — черните й очи почти не се виждаха от падащите клепачи, а пълните й устни бяха полуразтворени.

Джаред също бързо свати дрехите си и легна до нея на ниското легло. Докато устните му отново докосваха нейните, прокара ръка по гладката й кафява кожа, която познаваше толкова добре, по пълните, големи гърди и тънката й талия. Тялото й бе толкова здраво — прекарало бе много години в океана и не биваше да се притеснява, че може да я нарани с грубите си ръце. След миг тя разтвори бедра и той проникна в нея.

Джаред задържа за миг, докато тя достигне до оргазъм и продължи, за да изпита и той удоволствието. Когато свърши, рухна върху нея, слагайки глава на рамото й.

— Трябва да си вземеш душ — прошепна тя нежно и прокара пръсти по потния му гръб.

Той само изсумтя и се отмести от нея. В стаята бе непоносима жега от следобедното слънце, което блестеше през отворения прозорец. Лек бриз подухваше навън. Трябваше да я занесе в някоя от празните стаи в другата част на къщата, където слънцето огряваше сутрин, а по това време ставаше прохладно.

Нанеки никога не питаше защо не я води в неговата стая, която се намираше точно срещу нейната. Там той не трябваше да отстоява желанието си за усамотение. Не искаше да изпада в ситуацията да моли жената да напусне леглото му, след като е свършил с нея. За него беше много по-лесно сам да се измъкне накрая.

След като Нанеки излезе, за да го остави да се изкъпе, Джаред се замисли дали желанието му за уединение няма нещо общо с онези ужасни сънища, от които понякога крещеше през нощта. Не можеше да сподели тези ясни спомени с никой.

Смяташе, че жените, които бе познавал, не го приемаха насериозно. Търсеше ги само, когато имаше нужда от тях и досега не се бе обвързвал с никоя. Внимаваше в избора си — никога с девствени и по-далеч от публичните домове. Вдовиците бяха първия му избор, след тях — дъщерите на познатите му, които получаваха онова, което си бяха поискали. Най-голямо удоволствие му доставяше да покаже на някоя жена, че не може да си играе с Джаред Бъркет. Смяташе се за щастливец, след като никоя жена досега не бе успяла да го впримчи. Знаеше какво може да направи любовта с един мъж, колко разрушителна може да бъде.

Може би един ден щеше да се ожени за Даяна Капан. Никога не бяха говорили за това, но Джаред знаеше, че тя чака него. Бяха приятели, не любовници, а и Джаред все се надяваше да намери жена с повече страст от Даяна. На двадесет и пет тя бе сладка, тиха и скромна, и досега не се бе влюбвала. Той бе сигурен в това и поради тази причина я приемаше като своя бъдеща съпруга.

Леонака, Джаред и Даяна растяха заедно като деца. Единствено двете момичета можеха да изкарат Джаред от мрачните му настроения. Но да се ожени за Даяна? Дали някога щеше да се реши? Беше като да се свърже със светица, а той не бе сигурен, че може да го понесе. Винаги я бе приемал като приятелка. Как щеше да се люби с нея? Но може би тя бе именно това, от което се нуждаеше? С Даяна поне нямаше да има съревнование, освен това със самия себе си.

Нанеки се върна в стаята.

— Водата е готова, сър.

Още беше в игриво настроение и той я попита.

— Ще дойдеш ли с мен?

Тя кимна и започна да го дърпа от леглото.

— За какво друго ти върна вкъщи толкова рано, Ялека? Никога не виждала теб по това време на деня, освен ние в провинцията?

Джаред стана и я шляпна отзад.

— След банята имаме да стягаме малко багаж.

Тя засия.

— Ние отиваме вкъщи?

— Да — ти. Дойде в Хонолулу уж за покупки, а остана три месеца. Как ще обясниш това, когато се върнеш?

— Акила знае. Тя щастлива, аз се грижа за теб.

— Малиа не знае — изсумтя Джаред.

— Малиа ми е приятелка. Тя няма мисли лошо за мен — укори го Нанеки.

— И все пак не искам тя да узнава — намръщи се Джаред. — Разбра ли?

Тя кимна, но все пак за пореден път го предупреди.

— Ти винаги глези Малиа. Ти не оставяш нея порасне.

Когато очите на Джаред станаха стоманеносиви, тя добави:

— Но аз разбира. Ела.

Настроението на Джаред се бе променило.

— Няма вече време за игри, Нанеки. Тръгваме рано сутринта. Трябва да се върна в Хонолулу до петък, защото в неделя заминавам за континента.

— Както, когато отиде колеж?

— Не, сега е по работа.

— Колко дълго останеш? Ще пропуснеш летните месеци в Сънсет?

— Да, но ще се опитам да се върна до Коледа.

Нанеки се опита да скрие разочарованието си.

— Това е след толкова време…

Джаред се приближи до нея и я целуна.

— Докато ме няма, трябва да си потърсиш нов съпруг. Ноелани има нужда от баща.

— Кога ти оженва? Не съм те видяла да тичаш към църквата.

— В някой от близките дни, може би.

— За мис Калан. Аз харесва нея. Аз нищо против поделя теб с нея.

Джаред въздъхна от раздразнение и я дръпна в банята.

— Помни какво ти казах. Започни да си търсиш съпруг.