Джоана Линдзи
Дивият рай (26)

Глава двадесет и шеста

Звезди блещукаха по черното небе, когато каретата отби по пътя край брега. Озоваха се пред едноетажна постройка, доста отдалечена от пътя.

Корин и Флоранс бяха изтощени и ужасно мръсни от червения прах, полепнат по кожата им, докато пресичаха обширните тръстикови полета.

Пътуването им стана по-поносимо, когато започнаха да се движат откъм наветрената страна на величествената планина Кулау. Местността беше почти, като джунгла — с девствена зеленина откъм планината, а от другата страна на пътя от време на време се мяркаше океанът. Понякога пътят излизаше на самата крайбрежна ивица. А после дойде залезът е всичките си очарователни цветове и Корин остана запленена, дори забрави защо беше в тази карета.

Най-накрая пристигнаха. Корин се вгледа в бялата къща, обляна в лунна светлина и с облекчение откри, че съвсем не е колибата, която очакваше да види. Отпред къщата беше широка и издигната на подпори над земята. Високи ананасови дървета, разположени гъсто едно до друго, образуваха стени от двете страни на къщата чак до брега отзад. Имаше само една малка пътечка между ананасите отляво на къщата, която водеше към конюшнята, скрита зад дърветата.

Огромният двор пред къщата беше превърнат в градина. Навсякъде имаше цветя — около дърветата, покрай пътечките, около къщата. Корин усети уханията в топлия солен въздух, мирис на плодове и джинджифил. Величествени кокосови палми се извисяваха покрай пътя като гигантска ограда и нежно се поклащаха от океанския бриз.

Корин се протегна и лекичко разтърси Флоранс, когато Джаред слезе от капрата.

— Пристигнахме.

Флоранс се стресна.

— Майкъл?

— Още спи — отвърна Корин.

Майкъл беше спокоен през целия ден, не му пречеха нито жегата, нито праха, защото Корин успя да го накърми три пъти. Болката в гърдите й беше напълно изчезнала.

— Не трябваше да го оставяме да спи толкова много — каза Флоранс като се изправи и изморено разтърка очи, забравяйки, че Джаред може да ги чуе. — Сега ще те държи будна почти през цялата нощ.

Корин едва не се задави. Уплашено погледна към Джаред, но изглежда той въобще не беше чул. Гледаше към къщата и се усмихваше. Корин проследи погледа му и видя как външната врата на къщата бавно се отваря. Някой държеше лампа високо във въздуха и се взираше, за да разпознае посетителите.

Внезапно вратата се разтвори широко и лампата беше оставена на верандата. Корин втрещена видя как една жена е мамутски размери се втурна надолу по стълбите и въпреки размерите си, като че ли летеше към тях. Джаред я пресрещна на половината път, вдигна я и я завъртя във въздуха.

— Пусни ме, Ялека! — строго му нареди жената, а после се засмя. — Ще си счупиш гърба като вдигаш старата жена.

Джаред се изкиска и я пусна на земята.

— Когато няма да мога да те вдигам, тогава ще съм стар, лельо Акила.

Тя силно го прегърна, а после внезапно го отблъсна, като че ли се смути от проявената нежност. Тя отстъпи и скръсти ръце върху големите си гърди.

— Аз искам знае защо ти не изпрати известие ти идваш? — попита го тя отново строго. — И защо ти не дойде по-скоро, а?

— Бях доста зает, лельо.

— Твърде зает, за да дойдеш вкъщи, след като върнал от континента? — разсърди се тя и вдигна ръце във въздуха. — Малиа луда като оса. Ти чакай тя види теб.

Джаред едва се усмихна.

— Къде е Малиа?

— Къде мислиш по това време на нощта? — отвърна Акила, като че ли отговорът беше очевиден. — Тя спи.

— Добре, не я буди. Твърде съм изморен, за да изтърпя раздразнението й. Затопли вода за две вани и можеш да си лягаш.

— Защо две? — попита тя, като гледаше подозрително към каретата.

— С мен са жена ми и нейната прислужника — неохотно обясни Джаред.

Когато разкритието изглежда не я изненада, той се намръщи.

— Вече знаеш?

Жената кимна и измърмори.

— Сега ти знае защо Малиа така ядосана. Нанеки също не щастлива. Добре, че сега е в Кахуки при мои братовчеди.

Джаред изпъшка. Не се беше сетил за Нанеки. Как можа да забрави, че любовницата му е слугиня в къщата, където водеше съпругата си? Нима Корин дотолкова го беше завладяла?

— Какво носи уахини?

Джаред видя, че Корин и Флоранс са слезли от каретата, Флоранс носеше кошчето в ръце.

— Там има едно бебе…

— Киеки? — възкликна Акила и се затича, без да остави Джаред да довърши.

Корин се разтревожи, когато огромната хавайка се спря до изплашената Флоранс и се взря в кошчето. Когато посегна и се опита да вдигне Майкъл, Корин едва не връхлетя върху нея.

Флоранс я възпря и застана пред нея.

— Моля ви, мадам, той спи — каза бързо Флоранс.

— Не той спи — Акила пренебрегна негодуванието на Флоранс. Отново се наведе и този път вдигна Майкъл от кошчето. Корин и гувернантката й останаха слисани, когато видяха сълзите в очите й, докато се взираше в бебето.

— Аз чака дълго време да държа бебе на Ялека.

Джаред се приближи зад нея, лицето му беше мрачно.

— Бебето не е мое, Акила. То е на прислужничката на съпругата ми.

Акила погледна към Джаред, а после отново към Майкъл. Поклати замислено глава и въпреки протестите на Флоранс, отнесе бебето на верандата. Седна на стъпалата и започна да го оглежда внимателно на светлината от лампата.

Всички я последваха на терасата. Сърцето на Корин биеше бясно. Искаше да грабне Майкъл от скута й. Но не можеше да го направи, нито да каже нещо, защото Джаред стоеше точно до нея, а в очите му се четеше обърканост. Трябваше да остави Флоранс да говори вместо нея и се надяваше да го направи по-скоро.

Акила се намръщи. Бебето, което гушкаше в ръцете си, приличаше на онова, което преди двадесет и осем години беше родила Ранел. Само очите бяха различни. Тя се вгледа в двете бели жени и видя очите на майката, но тя не беше тази, от която взе детето. Майката беше другата, хубавичката, със златистата коса и разтревоженото лице.

Тя погледна Джаред с упрек.

— Защо ти отрича това бебе? Мислиш много глупава леля Акила?

Джаред й хвърли скептичен поглед.

— За какво, по дяволите, говориш?

Корин ощипа Флоранс, за да я накара да говори.

— Наистина, мистър Бъркет. Бръщолевенията на тази жена ме обиждат — възмутено каза тя и се наведе, за да вземе Майкъл от ръцете на старата жена.

Акила се изправи над Флоранс и я погледна изотгоре.

— Защо ти казва това бебе твое?

Флоранс зяпна.

— Защото той е мой. Дайте си ми го!

— Дай й бебето, лельо — нареди Джаред със студен глас. — Не знам какво ти е влязло в главата, но грешиш.

— Не! Ти греши! — прониза го тя с тъмните си очи и после издайнически посочи към Корин. — Това е майката, не тази!

Джаред се обърна към Корин. Тя беше като хипнотизирана от нарастващото подозрение в очите му. Лицето му беше като гневна маска, но тя отхвърли мисълта да му позволи да повярва на думите на тази стара жена.

— По дяволите, не смей да ме гледаш така! — каза тя обидено.

— Корин, ако…

— Това е смешно! — отряза го тя и после снижи тон. — Джаред, ако се замислиш, ще видиш колко е глупаво всичко това. Бебето е твърде голямо, за да е твое. Ако имах бебе, със сигурност нямаше да го отричам. Иска ми се Майкъл да е мой. Помагах на Флоранс да се грижи за него и всъщност доста го обикнах.

Джаред въздъхна и прокара пръсти през косата си.

— Права е, лельо. Няма вероятност бебето да е мое. Утре става година, откакто сме женени.

Корин ахна и Джаред отново я погледна.

— Беше забравила, нали?

Корин цялата настръхна.

— А трябва ли? — тя сви рамене. — Нямам хубави спомени от този ден.

Джаред почувства, че ядът му се надига. Наистина ли беше забравила брачната им нощ, която оттогава непрекъснато беше в сънищата му?

Джаред видя, че всички го гледат с изненада. Толкова ли явен беше гневът му? Трябваше да се вземе в ръце. Никога преди не беше показвал така чувствата си.

Какво му ставаше?

— Влизайте в къщата — каза им той.

Отиде да разтоварва колата и да отведе конете в конюшнята, докато Акила придружи двете жени вътре. В къщата беше тъмно и тихо. Преминаха през голяма гостна в центъра на къщата — тапицирани канапета, маси от сандалово дърво, саксии с цветя и пиано. От двете страни имаше портали с дърворезби и Акила мина през този отдясно, който ги отведе в тесен коридор с три стаи.

— Ти спиш тук — прошепна тя на Флоранс и отвори средната врата.

Влезе вътре и запали лампата върху шкафа. Стаята не беше голяма. Странно дълга и тясна, но изглеждаше все пак уютна, с малко легло, бюро и стол до едната стена. Тъкана черга покриваше пода, имаше голям гардероб и дори самостоятелна баня в края на стаята.

— Много е приятно тук — отбеляза Флоранс.

— Шшт — прошепна Акила. — Малиа спи съседна стая. Не буди нея или пострадаш.

— Добре, ще бъда колкото мога по-тиха — отвърна Флоранс, но Акила вече напускаше стаята, правейки знак на Корин да я последва.

— Тази жена не ми харесва — прошепна Корин, като се навеждаше да целуне Майкъл за лека нощ.

— Много е проницателна, ако питаш мен. Но сега върви. Майкъл и аз ще се оправим.

Корин остави Флоранс и видя Акила да я чака нетърпеливо в края на коридора. Последва я в доста по-голяма спалня в предната част на къщата. Веднага щом запали лампата на нощното шкафче, Акила понечи да излезе.

— Коя е Малиа? — попита Корин, но Акила пренебрегна въпроса й.

Огромната жена се сиря на прага и замислено се вгледа в Корин.

— Знам ти лъже за бебе, но ние бъдем приятелки въпреки това, защото ти дала мой Ялека син и това хубаво. Някой ден той узнае и бъде щастлив.

На Корин й трябваха няколко секунди, за да отговори възмутено:

— Майкъл не е мой!

Но Акила беше затворила вратата след себе си. Корин започна да обикаля напред-назад. Тази жена щеше да развали всичко.

Когато малко по-късно Акила се върна с топла вода за вана, Корин не й обърна внимание. Преструваше се, че оглежда стаята, която щеше да е нейна, забелязвайки, че е също така дълга, като тази на Флоранс, но доста по-широка. Имаше голямо легло с дървени колони по средата на лявата стена, покрито с кувертюра от розова коприна. От двете страни на вратата имаше етажерки, а в другия край на стаята — врата, която водеше към банята. Отдясно на банята имаше прозорец, а пред него — голям тапициран стол в тъмнозелен брокат със сребърни нишки. Другите два прозореца с розови завеси с ресни гледаха към предната градина с всичките й цветя. Между тях стоеше една махагонова масичка за кафе със странен дизайн.

Корин се приближи до тоалетната масичка до леглото, за да разгледа снимките в сребристи рамки. Бяха две — едната на мъж и жена, а другата на малко момиченце с дълга черна коса на опашки и дяволита усмивка. Корин се загледа в първата фотография, чудейки се дали това са родителите на Джаред. Жената беше поразително красива, с коприненочерна коса и сиво-сини очи, точно като тези на Джаред. Това ли беше жената, която баща му беше обичал?

— Твоя баня готова — каза Акила и я стресна.

Корин се обърна да й благодари, но едрата жена вече беше излязла от стаята. Корин не се подвоуми нито за миг. Горещата вана изглеждаше божествено. Акила дори й беше сложила масло от сандалово дърво. Корин бързо свали халата си и се излегна във ваната, отпускайки се за първи път този ден и остави всичките проблеми да се изпарят с уханната пара.

Силно трополене в спалнята наруши спокойствието й и Корин се стресна. Когато шумът затихна, тя предположи че Джаред бе внесъл багажа й в стаята. Тя отново се отпусна, не й се искаше да излиза от ваната, дори и след като водата започна да изстива, но вече не можеше да си държи очите отворени.

Корин страхливо отвори вратата на банята, но в стаята нямаше никой. Багажът й беше там и тя разтвори няколко куфара преди да намери нощницата си. След това разреса косата си и си легна.

Възглавниците бяха пухкави, а чаршафите меки, но Корин се намръщи — лампата от другата страна на леглото още светеше. Тя се протегна, за да я изгаси и в този момент вратата на спалнята се отвори.

Джаред стоеше там, точно както го беше видяла и сутринта, бос, само с панталони и с хавлия около врата. Беше си обръснал брадата и приличаше повече на Джаред от първия път, когато се видяха.

— Какво искаш, Джаред?

Устните му бавно се извиха.

— Абсолютно нищо, скъпа.

— Тогава какво правиш тук?

— Това случайно е моята стая.

Той затвори вратата и се приближи към нея.

Корин седна в леглото и придърпа завивките до врата си.

— Но аз бях настанена в тази стая.

— Разбира се, нали си моя съпруга.

— Не искам да бъда в една стая с теб! — изсъска тя. — А сега се разкарай оттук!

— Снощи ти предоставих леглото си — каза той с хладен тон, като отиде от другата страна на леглото. — Но тази вечер няма да го направя.

— Не ме обвинявай за това, по дяволите! — отвърна тя разгорещено, а в очите й се разгоряха пламъци. — Не съм те молила да спя там. Нито пък искам да съм тук. Ако си искаш леглото, заповядай.

Тя се свлече на пода и взе пеньоара си, който беше оставила на рамката на леглото.

— Ще спя някъде другаде.

— Боя се, че това е невъзможно, Корин — отвърна той. Няма други свободни стаи.

Тя се отправи към вратата.

— Тогава ще спя при Флоранс — надменно каза тя през рамо.

Джаред се втурна след нея и сграбчи китката й.

— Никъде няма да ходиш — каза твърдо той и я бутна навътре в стаята. — Сега се връщай в това легло.

Корин се препъна и косата й се разпиля върху лицето. Когато успя да я преметне назад върху раменете си, го видя как започва да си сваля панталона.

— Не! — почти извика тя. — Не смей да ме доближиш, Джаред.

Той забави движенията си и объркано я погледна. След това отметна глава назад и дълбоко се изсмя.

— Не се шегувам, Джаред — Корин беше пред истерия.

— Никога не спя с дрехи, Корин — обясни й той, подсмивайки се. — А това, което възнамерявах да правя, е да спя.

Корин почувства, че бузите й пламват от срам.

— Тогава ще спиш сам — и тя свали кувертюрата от леглото. — Аз ще спя на канапето, благодаря ти!

Джаред бързо се опомни като я видя надменно да се отдалечава от леглото. Очите му се свиха и станаха тъмносиви.

— В едно можеш да си сигурна — няма да те докосна — гласът му беше пълен с презрение. — Тялото ти е било използвано твърде много, за да представлява интерес за мен.

Джаред чу как тя остро си пое въздух и остана удовлетворен. Но после Корин изпъчи гърди безкомпромисно и отиде до канапето.

По дяволите, толкова беше красива! Остана очарован, когато влезе в стаята и я завари там, в леглото, толкова съблазнителна. А после очите й проблеснаха от гняв и тя стана дори по-красива, великолепна в яда си. Но той се контролираше. Нямаше да й позволи да го разчувства.

Беше само страст, но той се презираше за това, че все още я изпитва и беше решен да не й позволи да узнае, че може да раздвижва кръвта му както преди.

Той загаси лампата и събу панталоните си, след това тежко се изпъна в леглото. Беше доста изморен и затова мина време, преди да заспи.