Джоана Линдзи
Дивият рай (13)

Глава тринадесета

Десети октомври започна с мъгла и дъжд, който следобед премина в гръмотевична буря. От прозореца на спалнята си Корин нещастно гледаше удавената във вода улица. Цели потоци се стичаха по водосточните тръби. Паркът отсреща беше наводнен.

Корин погледна през рамо към Флоранс и мрачно я запита.

— Не е ли лоша поличба да вали на сватбата ти?

— Това са пълни глупости. А и ми изглежда, че бурята скоро ще отмине. Даже преди четири часа слънцето може да се покаже.

Корин още веднъж погледна към пустия парк.

— Едва ли — въздъхна тя и се извърна от прозореца. — А и косата ми ще се развали на излизане и влизане от каретата, да не говорим за роклята.

— Може би трябва да отидем по-рано в църквата и да те приготвим там — предложи Флоранс.

— Да, може би — автоматично отвърна Корин. Мислите й вече бяха отлетели в друга посока.

От момента, когато се събуди тази сутрин, беше обзета от съмнения. Внезапно се обърна към камериерката си с широко отворени, изпълнени със страх очи.

— О, Флоранс, в какво се забърквам?

— Не ме гледай, като че ли в мен се крият всички отговори — строго я сгълча Флоранс. Трябвало е по-рано да мислиш за това, момичето ми.

— Не познавам добре този мъж, а ще се женя за него — продължи Корин. — За бога, дори не знам откъде идва?

— Има ли значение?

— Нито пък знам къде ще живеем. Не можем да останем и хотела му.

— Сигурна съм, че той всичко е обмислил, Кори — опита се да я успокои Флоранс.

— По-добре да не е. Не и без моето одобрение! — сопна се тя по детски. — И ако си мисли, че ще напусна Бостън, за да отида да живея там, откъдето идва, то…

— Не разбирам защо не обсъди тези неща с него.

— Не ми беше хрумвало досега — призна си Корин и изплака в изблик на паника. — О, Флоранс, няма да се омъжа за него! Не мога!

— Ще стане скандал и то такъв, че да подпали цял Бостън. Корин Бъроуз не се появява в църквата!

— Но…

— Никакво но — отряза я Флоранс по-спокойно. — Просто си нервна, Корин. С всички булки е така. Този брак е каквото искаше, а и какъв дявол взимаш за съпруг!

— Да, наистина е дявол.

— Е, доколкото познавам Джаред Бърк, той е като писенце. Чаровник си е.

— Виждала съм и другата му страна, Флоранс. Той сякаш се състои от двама напълно различни мъже.

— За какво говориш?

— Няма значение — бързо отвърна Корин. — Притеснявам се за довечера и какво ще стане след приема.

— О, всичко ще бъде наред — изкикоти се Флоранс. — Имаш представа какво е, нали съм ти разказвала, след като горката ти майка не беше жива, за да го направи.

— Толкова малко си я спомням.

Корин почувства, че започва бавно да се успокоява.

— Само това, че тя и татко много не се разбираха.

— Техният брак също беше по споразумение, както и твоят.

— Знам — отвърна Корин и погледна към часовника. — По-добре да побързаме, ако ще се обличам в църквата. Ще кажа на татко, докато приготвяш нещата ми. И не забравяй перлената огърлица от баба. Много ще подхожда на всичките дантели по роклята ми.

— Да, да — усмихна се Флоранс. — Вече по-добре ли си?

— Да. Не знам какво ми стана, но сега се чувствам отлично. Хайде да приключваме с тази сватба.

 

 

Накрая на улицата, на няколко къщи от църквата, беше спряла старомодна карета с две кобили. Беше празна, само на капрата седеше кочияш с дебела пелерина. Щом чуеше, че някоя карета се приближава, се обръщаше към църквата.

Гръмотевици се чуваха често и осветяваха облачното небе. Дъждът се изливаше на талази, но кочияшът не можеше да си позволи да стои на сухо в каретата. Чакаше една определена карета и човека, който щеше да излезе от нея. Затова и под пелерината си беше скрил чисто нова пушка.

Джаред беше в отвратително настроение. Дойде в църквата с Уилис Шерман, адвокатът, който Драйтън му препоръча и, който беше избрал за свой кум. Докато пътуваха, Джаред се опитваше да скрие възбудата си от Шерман.

За какво, по дяволите, му трябваше да се жени за дъщерята на Бъроуз? Всеки път щом я погледнеше си спомняше за баща й и колко го мрази. Но няма да е за дълго, каза си той. Щом вземеше дела на Корин, за да съсипе фирмата, тя щеше да се разведе с него. Но колко време щеше да отнеме това? И струваше ли си да се жени за нея?

Толкова време си беше изгубил с Корин. Беше дошъл преди пет месеца. Но поне вкъщи никой нямаше да знае, че се е оженил и развел по време на пътешествието си до континента. Искаше му се вече всичко да е свършило и да е на път за вкъщи.

Каретата спря и Джаред изчака шаферите да донесат чадъри, за да излезе навън. Прекрасен ден за сватба — помисли си той мрачно. Внезапно светкавица изтрещя като пушечен изстрел. Едва след няколко секунди Джаред забеляза дупка в каретата като от куршум и проумя, че това наистина е било изстрел. Дупката се намираше само на няколко сантиметра от главата му. Тогава чу конски тропот и се обърна, за да види как една карета бързо се отдалечава надолу по улицата.

— Странен звук за гръмотевица — забеляза Уилис Шерман, като последва Джаред към църквата.

Нещо му подсказваше, че трябва да проследи изчезващата карета, но Корин никога нямаше да му прости, ако я накара да чака пред олтара. Беше зашеметен не от факта, че за малко не го застреляха, а защото не можеше да си представи кой би искал да го убие. Нямаше врагове в Бостън и затова предположи, че изстрелът не е бил предназначен за него. Вероятно беше дело на някой луд.

— Хайде, преди да се намокрим до кости — подкани го Уилис. — Доста силно вали и тези чадъри няма да ни спасят.

Джаред кимна и побърза по стълбите към входа на църквата. Пренебрегна изстрела, като нещо незначително, защото точно сега не му беше до това — предстоеше му женитба.

Няколко минути по-късно се появиха Самуел и Корин Бъроуз, следваха Лоран, която беше шаферка по пътеката към олтара. Там ги чакаше Джаред с нетърпеливо изражение, което още повече изнерви Корин.

Той изглеждаше много елегантен в черните си панталони и бял смокинг с черни кадифени ревери. Това накара Корин да се почувства малко горда. Лоран изглеждаше щастлива, но и малко завиждаше. А Синтия отказа да дойде на сватбата, Имаше прекалено големи надежди за Джаред и не можеше да се изправи пред Корин. Ръсел също не дойде. Но много други нейни и на баща й приятели бяха тук, за да й пожелаят късмет.

Самуел й стисна ръката успокоително, но неговото присъствие не можеше да намали паниката й. Ръцете й бяха потни. Сърцето й биеше толкова бясно, че можеше да го чуе въпреки музиката и трополящия дъжд навън.

Когато Джаред пое ръката й, тя знаеше, че той ще усети студената влажност, ще разбере колко е изплашена. От усмивката му тя леко порозовя под воала — не можеше да знае, че въпреки всичко той я обожава. В бялата копринена рокля, обшита с дантели и с нежния воал, тя беше най-прекрасната жена, която беше виждал досега. Какъв обрат на съдбата, помисли си Джаред, безсърдечната Корин Бъроуз изглеждаше като истински ангел. Под воала тъмнозлатистата й коса беше вдигната високо и обсипана с перли. Носеше оранжеви и тъмночервени хризантеми, които акцентираха чудесно с косата й. Когато свещеникът започна службата, Джаред се отърси от мечтанията си. Изпитият стар човек изнесе традиционната сватбена служба, но Джаред почти не й обърна внимание, Корин също. В този момент тя усети, че е напълно сама и й се прииска това да продължи. След този ден баща й вече нямаше да има водеща роля в живота й, а Джаред беше обещал изобщо да не се меси в него. Беше се подписал в съгласие черно на бяло. Отсега нататък щеше да разчита единствено на себе си.

— Провъзгласявам ви за съпруг и съпруга.

Корин зяпна. Всичко беше свършило, вече не можеше да избяга. Без дори да осъзнава беше казала „да“. Стоеше като парализирана, когато Джаред вдигна воала й и докосна студените й устни със своите.

— Усмихни се, мисис Бърк — прошепна й той, когато взе ръката й, за да преминат по пътеката. — Това би трябвало да е щастливо събитие.

Тя се усмихна изкуствено за пред гостите и скоро се изгуби в порои от поздравления. След няколко минути Джаред нетърпеливо я дръпна настрани от тълпата и я изведе от църквата. Изтичаха до каретата, която чакаше да ги откара до фотографското студио, а после и на приема в дома й.

В каретата Корин отбягваше погледа на Джаред и непрекъснато си повтаряше, че вече всичко е свършило. Имаше брачно свидетелство, което беше подписала без дори да погледне. А вкъщи — документа, според който Джаред трябваше да спазва обещанията си към нея. Всичко щеше да е наред. Трябваше да преживее само тази нощ.

По време на снимките изглеждаше привидно спокойна. Всичко бързо свърши и те си тръгнаха. През всичкото време не бяха си казали повече от няколко изречения.

Приемът беше в разгара си, когато пристигнаха. Ликуващата тълпа отново ги запя с поздравления. Самуел беше поръчат най-добрите чуждестранни деликатеси и от най-скъпото шампанско. Бостънското общество винаги се отпускаше за сватбените тържества и Корин рядко оставаше с празна чаша в ръка. Джаред й предложи да тръгват много по-рано, отколкото очакваше. Все му отказваше, докато най-накрая той я притисна до стълбите.

— Качвай се горе да се преоблечеш.

В гласа му звучеше решителна нотка, но тя още не беше достатъчно пияна, за да тръгне с него.

— Няма ли да останем тук за през нощта?

— Под бащиния ти покрив? Едва ли — отвърна той насмешливо. — Ще прекараме краткия си меден месец в хотела ми.

— Не още, Джаред. Толкова е рано… Той я сграбчи здраво за рамото.

— Знам какво се опитваш да направиш, Корин, но няма да стане. Тази нощ е моя и искам и двамата да й се насладим.

— Можеш да й се наслаждаваш колкото си искаш, но аз едва ли ще успея — изсъска тя, раздразнена, че е проумял плана й.

— Не съм толкова сигурен — каза той с дяволска усмивка, която я накара да потрепери.

— Не искам още да тръгвам, Джаред.

Тя се намръщи, но номерът й не мина.

— Ако трябва и сам ще те кача горе — предупреди я той. — И ако не слезеш до двайсет минути, ще…

— Добре де — погледна го тя кръвнишки преди да се качи нагоре.

Флоранс я чакаше. Роклята в бургундско червено и пелерината бяха приготвени на леглото й.

— Тъкмо извадих дрехите ти, не мислех, че толкова скоро ще се качиш.

— Нито пък аз — отвърна Корин ядосано.

— Останалите неща, които ще са ти нужни, са изпратени вече в хотела.

— Кой се е разпоредил така?

— Мистър Бърк го уреди.

— Ти знаеше ли за това?

— Хайде сега, Кори. Не си мислила, че ще прекараш брачната си нощ вкъщи, нали?

— Просто не обичам някой да ми урежда нещата без мое знание.

— Е, ако беше обсъдила тези неща със съпруга си, сега нямаше да си толкова изненадана.

— Съпругът ми? А, да, щом говорим за него, по-добре да побързаме. Имаше нахалството да ме заплаши, че ще се качи тук горе, ако се забавя твърде дълго.

Флоранс се изкикоти.

— Нетърпелив е, така ли?

— Ще ме има само тази нощ и никога повече.

На път на хотела не си казаха нито дума. Корин се чувстваше малко замаяна от всичкото шампанско, което беше изпила, но това усещане бавно се изпаряваше заради гнева и страха й. Надяваше се да не усети нито една минута от това изпитание, но Джаред й беше попречил.

Апартаментът му в хотела беше голям и луксозен, един от най-добрите, които предлагаха. Гостната стая беше в тъмночервено и златно, с балкон, гледащ към града, а спалнята беше скрита зад двойна врата. Тя погледна натам с тревога, когато Джаред свали пелерината й и я хвърли на канапето. На масата видя съд, в който се изстудяваше шампанско.

Като кимна към бутилката, тя се усмихна.

— Още не сме си казали наздраве.

— Не бъди лицемерна, Корин.

— За бога — изсумтя тя. — Още една чаша няма да ме отреже напълно.

Той се приближи до нея и повдигна брадичката й, за да се вгледа в тъмнозелените й очи.

— Добре, но все пак се преоблечи, докато аз напълня чашите.

Тя се отдръпна.

— Не може ли това да почака още малко?

— Не.

— Моля те, Джаред.

Той я сграбчи за раменете, за да я накара отново да го погледне в очите.

— Дърпането не е част от споразумението ни, Корин — каза той с изненадващо нежен глас. — Защо просто не ми се отдадеш тази нощ? Обещавам ти, че няма да те нараня.

Знаеше, че се държи глупаво. Беше спечелила толкова много, а това беше единственото нещо, което той й искаше в замяна.

— Съжалявам — каза тихо Корин, като сведе поглед. — Май съм просто изплашена.

Взе я в прегръдките си и за момент нежно я притисна, преди да проговори.

— Знам. Но няма защо да се страхуваш от мен.

Повдигна брадичката й и я целуна нежно.

— Тази вечер няма да е като миналия път, Корин. Не съм ти сърдит и обещавам да не изгубя търпение.

Той й говореше така нежно, че тя почти му се довери. Спомни си чувствата, които я обземаха преди, когато я целуваше. Може би все пак щеше да се наслади на вечерта.

— Няма да се бавя — каза тя срамежливо и се запъти към спалнята.

Джаред се усмихна, когато тя затвори вратата след себе си. Колко лесно можеше да манипулира Корин, дори и с най-малкото усилие. Тази вечер щеше да й даде нещо, което да запомни, нещо, което да я накара да се откаже от условието си да не споделят една спалня.

Корин видя куфара си, отворен върху леглото. Извади халата и нощницата, които беше купила за тази нощ. Нощницата беше от смарагдово синя коприна с бледа лимоненожълта панделка по края. Не беше твърде разголена, но без съмнение, достатъчно провокираща; по тялото, с дълбоки цепки и дълги прозрачни копринени ръкави.

Нахлузи си нощницата и започна да сваля перлените фиби от косата, когато Джаред влезе в стаята с две чаши шампанско. Беше махнал сакото и вратовръзката си, а бялата му риза Беше разкопчана до кръста и разкриваше гърдите му, покрити с тъмни къдрави косъмчета.

Подаде й една от дългостеблените чаши, а очите му одобрително се плъзнаха по нея.

— Исках да запаля огъня, за да стопли малко стаята. Бостънското ви време е доста по-студено от това, с което аз съм свикнал.

Корин отпи една глътка от шампанското и започна да сресва косата си. Скришом го наблюдаваше как се приближава до камината. Значи беше свикнал с топъл климат. Но разбира се, с този тен…

— Откъде точно идваш, Джаред?

Видя как гърбът му леко потрепери.

— Не е ли вече време да спреш да отбягваш този въпрос?

— Не е толкова важно — отвърна й той, без да я погледне.

Тя хитро се усмихна.

— Може би не е, но все пак задоволи любопитството ми.

— Израснах на остров в Тихия океан.

Корин беше изненадана. Защо ли въобще бе повярвала, че идва някъде от запад?

— Как се казва?

— Оаху — отвърна той, без обаче да споменава името на островната верига.

— Не съм чувала за него.

— Така си и помислих.

Огънят започна да пращи и той се извърна към нея с усмивка.

— А сега, без повече въпроси.

— Само още един? — измоли тя.

Той вдигна рамене и започна да си сваля ризата.

— Давай.

Корин бързо се извърна, смутена от това, че той се съблича.

— С какво се занимаваш там?

— Строя къщи.

Тя отново бе изненадана. Не си го представяше като строител, фермер или миньор, да, дори покерджия — справяше се с това толкова добре. Но определено не и строител. Беше лишено от всякакво предизвикателство и толкова несвойствено за него.

— Имаш бизнес там, така ли?

— Да.

— И смяташ да се върнеш към него?

— Мислех, че ще ми задаваш само един въпрос — напомни й той.

— Вярно ли е, Джаред? — настоя тя.

Той въздъхна.

— Рано или късно — да.

Тя се обърна с гръб, когато той свали и останалите си дрехи.

Наистина ще живеят разделени, помисли си Корин. На хиляди мили, защото тя не възнамеряваше да се мести на някакъв си остров. Но Джаред не я остави да мисли повече за това. Приближи се зад нея и устните му докоснаха нежната кожа на врата й.

Корин зарови глава в него, като се наслаждаваше на мириса му. Когато устните му се преместиха върху чувствителната част на ухото й, по тялото й премина силна тръпка. Тя не се възпротиви, когато пръстите му разкопчаха копчетата на нощницата й и тя се свлече в краката й.

Топлината на огъня ги погали, но Корин усети и друга топлина, когато Джаред я обърна към себе си и жадно я целуна. Сепна се когато усети твърдия му член притиснат о себе си, поколеба се само за миг, преди да обгърне врата му с ръце и да отвърне на целувката му със страст.

Никога не беше изпитвала подобна тръпка, както сега, когато се притискаше към него. Разочарова се, когато я освободи от прегръдката си и взе ръката й за да я целуне. Отведе я до леглото и нежно я натисна да легне. За първи път тя можа да го огледа изцяло и беше удивена от гледката. Пред нея беше цялата му мощ, дългите крака, развитите мускули на гърдите и ръцете, и животинската му грация. Беше изключително силен мъж, груб, и тя изпитваше тръпка само при вида му.

Когато го хвана да й се усмихва, цялата почервеня. Дали видя възхищението й?

— Не исках да гледам — запъна се тя и още повече се притесни.

— Виждала ли си мъж преди? — спокойно я запита той.

— Не.

— Би трябвало да си ме видяла, когато…

— Не — призна бързо тя. — Държах си очите затворени.

Господи, независимо, че я беше прелъстил веднъж, тя си беше още девственица. Джаред се засмя от сърце и легна до нея.

— Толкова си невинна, Корин — каза й, когато обсипваше лицето й с целувки. — И толкова красива, толкова изящно нежна и чувствителна.

Погледът му бавно се плъзна от вълните на златистата й коса, надолу по гъвкавото й тяло. Последваха го ръцете и устните му. Корин започна да забравя неудобството си, когато почувства, че всяка част от тялото й изпитва наслада. Правил ли го е и преди? Не, не искаше да мисли за онзи път. Сега беше съвсем различно.

Когато разтвори краката й и се премести върху нея, тя почувства, че е готова за него. Устните му отново докоснаха нейните, преди да проникне в нея и целувката я накара да трепне.

— Знаеш ли колко много те желая, Корин?

Тя се вгледа в сивосините му, замъглени и полуотворени очи, и разбра.

— А ти желаеш ли ме?

Не изпита никакъв срам, когато отвърна:

— О, да, Джаред.

— Сега?

— Да, сега.

Тя зарови пръсти в гъстата му черна коса и наклони устните му към своите, като го целуна със страст, която не подозираше, че притежава. В този момент върхът на члена му потърси отвора и се плъзна гладко, все по-дълбоко, докато не го усети целия да пулсира в нея. Отначало беше невероятно нежен, движеше се в нея бавно, давайки й възможност да почувства изцяло всяко ново усещане. Тя сама забърза темпото, когато сладък екстаз обзе цялото й тяло. Посрещаше всеки следващ тласък с все по-дива ярост, мислейки, че това е върхът на блаженството, но я очакваше още. Твърде скоро тези последни тласъци я извисиха до най-божествения трепетен екстаз, който можеше да си представи.

След няколко секунди Корин се върна отново към реалността. А се страхуваше от това прекрасно изживяване. Каква глупачка! Но Флоранс не й беше казала, че ще е толкова хубаво. Защо, за бога, беше накарала Джаред да обещае, че това няма повече да се повтори!

Отвори очи, за да го погледне. Той също като нея бе зашеметен.

— Винаги ли е толкова хубаво? — понита тя замечтано, като прокара пръсти през косата му. Чувстваше се толкова добре, че въобще не й се искаше да помръдне.

— Не, любов моя — дрезгаво отвърна той. — Зависи от партньорите и дали страстта им е еднакво силна.

— Нашата беше, нали? — усмихна се тя.

Той нежно я целуна.

— Да, напълно — съгласи се той.

Джаред не искаше да си признае, че никога не му е било толкова добре. Не можеше да повярва на случилото се. Никога не беше имал жена, която да му се отдаде така страстно. О, изпитвал е такива диви танци на плътта, но нито веднъж толкова задоволително. Защо точно тази жена караше кръвта му да кипи, защо точно нея желаеше все повече и повече?

— О, Джаред — тя притисна лице към врата му и го чу как изстена. — Ужасно ми хареса. А на теб?

Обхвана лицето й с ръце и й се усмихна.

— Комплименти ли си търсиш?

— Май, че да — изкиска се тя.

— Беше прекрасна, Колина.

— Колина? Каза го и преди. Какво означава?

— Името ти на моя език.

— О! — каза тя разочаровано. Очакваше да е някоя ласка.

Джаред отново започна да я целува. Може би не трябваше да му казва, че е сгрешила като е искала да имат отделни спални. Може би и той се досещаше, и нямаше да иска да спазват това условие. Когато го усети да се движи в нея, бе сигурна, че и той ще я иска отново и отново.