Джоана Линдзи
Дивият рай (8)

Глава осма

Корин се шляеше из къщата и случайно надникна в салона.

— А, значи си тук, татко. Какво правиш в тъмното?

Самуел се беше отпуснал в голямото удобно кресло пред камината с бренди в ръка.

— Огънят осветява достатъчно, а и така е по-спокойно — отвърна той, като хвърли изпитателен поглед към дъщеря си. — Издокарала си се. Ще излизаш ли тази вечер?

Корин се приближи до камината и повдигна леко пола, за да стопли краката си. През септември нощите ставаха доста хладни.

— Джаред ще ме води на рецитал. След малко би трябвало да е вече тук.

— Джаред, така ли? — Самуел повдигна вежда. — Не знаех, че отношенията ви с мистър Бърк са станали толкова интимни.

— Не ставай смешен — смъмри го Корин. — Просто е глупаво да го наричам мистър Бърк, след като за последните два месеца сме излизали толкова пъти. Били сме на вечери, обеди, театър. Дори ме заведе на онзи бал в Кемптън, когато ти беше зает и не можа да отидеш.

— Да, да — умисли се Самуел, като че ли не знаеше за всяка стъпка на дъщеря си. Бе проследил срещите й с Бърк до една.

— Какво стана с мистър Драйтън? Той вече не фигурира ли в списъка ти?

Корин настръхна.

— Ръсел трябваше да замине за Ню Йорк по средата на лятото.

— По работа или за удоволствие?

— Нито едното, нито другото — изскърца тя със зъби. — Роднините на майка му живеят там. Дядо му е зле и лекарите казват, че може и да не се оправи. Така че, налагаше се да отиде.

— И ти се обърна към мистър Бърк в негово отсъствие? — натъртено попита Самуел.

— Понякога наистина ме вбесяваш, татко — отвърна му раздразнено тя. — Ръсел ще се върне всеки момент и ще се оженим веднага. Не виждам защо трябва да се затварям вкъщи, докато него го няма.

— Не излизаш с Джаред Бърк, само защото имаш нужда от придружител, нали? Той не е мъж, с когото можеш да си играеш.

— И преди си ми го казвал — изсмя се тя. — Но не, татко, Джаред знае какво изпитвам към Ръсел и че възнамерявам да се омъжа за него. Просто ни е приятно да сме заедно. Излезе, че може да е доста поносим.

— Когато го срещна за пръв път, не мислеше така — напомни й Самуел.

— Първото впечатление не винаги е вярно. Признавам, че не бях права за него.

— Сигурна ли си, че Бърк приема отношенията ви за толкова невинни, каквито ги представяш? — попита Самуел със сериозен тон.

Корин се опита да разсее загрижеността му.

— Разбира се. Може да флиртувам и да се закачам с Джаред, но това придава повече живец на срещите ни. Животът щеше да е безкрайно скучен без малко флирт. Той знае, че не го правя на сериозно.

— Толкова добре ли те познава? Можеш ли да кажеш същото и-за него? Научи ли нещо по време на тези невинни срещи? Откъде точно идва? Какво е семейството му?

— Питала съм го, но той винаги отклонява въпросите ми — отвърна Корин и после се ухили. — Мисля, че му харесва да се прави на мистериозен мъж.

— И все пак не си ли любопитна?

— Аз — не, но изглежда ти си. Защо тогава не го попиташ сам?

— Направих го.

— И?

— На мен също не ми отговори. Каза, че не било важно, че не засягало професионалните ни отношения. И е прав.

— Ако инвестира в компанията, ще получиш отговорите. Когато напусне Бостън, трябва да ти остави някакъв адрес, ако възнамерява да получава печалбите си.

— Ще се разбере тези дни.

— Защо?

— Миналата седмица сключихме договора. Не ти ли е споменал за това?

— Не, нищо не ми каза.

Корин го попита сърдито.

— А защо ти не ми спомена?

— Напоследък не се засичаме много, скъпа. Или аз работя, или теб те няма вкъщи.

— Значи той ни е вече партньор? — промърмори Кори повече на себе си, отколкото на него.

Не можеше обаче да разбере защо Джаред дори не й беше намекнал за това.

— Точно така — партньор — изкикоти се Самуел. — Вложи много повече, отколкото очаквахме — почти половин милион.

Корин тихо подсвирна.

— Но за разширението не ви трябват чак толкова пари, нали?

— Не, но мистър Бърк настоя. Щял да подпише само при такова условие.

— Това му дава по-голям дял от компанията, нали?

— Да, сега притежава толкова акции, колкото ние двамата с Елиът. Ако иска може да парира решенията ни, което прани твоят глас решаващ.

— Но ти държиш моя глас.

— Да, така е — усмихна се Самуел.

— Корин се изненада от дяволитото пламъче в очите на баща си.

— Не си му казал това, така ли?

Самуел бавно поклати глава, доволен от гениалното си решение.

— Ще го узнае на първото събрание на директорския съвет, ако дойде.

— Значи си го измамил?

— Не съвсем. Просто взех под внимание някои факти. Да не мислиш, че не знам — той залага на теб. Ако не ти обръщаше толкова внимание, нямаше въобще да се замисля. Трябваше да предвидя всички възможности, а една от тях може да е амбицията му да ми отнеме компанията. Защо иначе ще инвестира толкова крупна сума?

— Това е невъзможно — каза Корин със съмнение. — Какво разбира той от кораби?

— Да ти напомня ли, че не знаем нищо за него, Кори? Ако не беше толкова потаен, нямаше да го подозирам. И все пак, ако е смятал да управлява компанията, като те манипулира, го очаква голяма изненада, което и заслужава. А ако не е имат подобни планове, то тогава няма значение.

— Джаред не е толкова непочтен — ядоса се тя.

— Да, може и да не е, но е по-добре да сме предпазливи. Времето ще покаже.

— Да, времето ще покаже, че имаш доста развинтено въображение.

— Много го защитаваш — забеляза Самуел. — Не се заблуждаваш по отношение на него, нали? Той е много интересен мъж, жените лесно се влюбват в такива като него.

— Иска ти се, нали? — изведнъж очите й станаха тъмносини. — Той е точно типа мъж, който ти би одобрил.

— Е, съмнявам се, че ще ти отпусне така юздите, както аз направих — изкиска се Самуел.

— Избий си веднага от главата идеята да ни сватосаш! — сопна се Корин. — Ще се омъжа за Ръсел!

— Не и докато аз имам думата по въпроса — повиши глас баща й.

Корин впери очи в него. Баща й никога нямаше да склони. Трябваше просто да си намери някой друг. Но не и Джаред Бърк, определено не той. Беше достатъчно чаровен, елегантен и богат, а когато я целуваше, което беше правил доста пъти, Корин изпитваше тръпка по цялото си тяло. Но не ставаше за съпруг, защото без всякакво усилие изсмукваше волята й и влияеше на решенията й.

— Добре, татко — произнесе студено Корин. — Щом Ръсел се върне, ще му кажа да не се виждаме повече.

— Това значи ли, че ще продължиш с Бърк? — понита той без да успее да скрие изпълненият с надежда блясък в очите си.

— Как можеш да ме питаш това, след като го обвини, че иска да ти отнеме компанията?

— Не съм казал подобно нещо. Само предположих.

— Би му позволил да се ожени за мен, нали?

— Да, мисля, че от него ще стане добър съпруг — замислено се съгласи Самуел.

— Но аз не мисля, а и той скоро ще си заминава — сопна се тя, за да убие надеждата на баща си.

— Но къде е той? Не каза ли, че скоро трябва да дойде?

Корин погледна към часовника си и се намръщи.

— Закъснява.

Като се подсмихваше, Самуел подхвърли:

— Е, това се казва промяна. Веднъж някой да те накара и теб да чакаш.

— Ще му е за последен път — отвърна тя твърдо. — Отсега нататък няма да се виждам с него.

— Само защото е закъснял?

— Не, защото няма да мога да открия бъдещия си съпруг, ако Джаред Бърк запълва цялото ми време.

— Много си коравосърдечна, дъще — неодобрително поклати глава Самуел. — Горко на мъжа, за когото най-накрая ще се омъжиш.