Джоана Линдзи
Дивият рай (6)

Глава шеста

Джаред Бърк се отби в къщата на семейство Бъроуз точно в дванадесет часа, но трябваше да изчака половин час. Корин не го направи нарочно, както понякога правеше с другите си ухажори. Всъщност се беше успала, забравяйки да каже на Флоранс да я събуди рано.

Когато най-накрая слезе долу при Джаред, не прочете в очите му раздразнение от дългото чакане. Беше облечена в семпла тъмнозелена рокля без волани, но елегантна, ушита от скъпа копринена материя. На високата яка, поръбена с по-тъмна зелена панделка, имаше забодена диамантена брошка. Единственото й друго бижу беше голям пръстен със смарагд и диаманти.

След като се поздравиха и той направи комплименти за чудесния й вид, те тръгнаха с каретата, която Джаред бе наел. Остави на нея да избере ресторанта, тъй като отскоро бе в града, а и не знаеше кое място би й допаднало. Корин се спря на малко кафене, което често посещаваше заради добрата кухня и приятната обстановка.

Джаред поръча обяд за двамата, като преди това обсъди избора си с Корин. Веднага им поднесоха леко вино. След като отпи няколко глътки, тя се отпусна и смело огледа своя кавалер.

Той беше елегантен в тъмносиния си костюм, под който се виждаше светлосиня копринена жилетка с естествени перлени копчета. Суровият му поглед и скъпите дрехи привличаха вниманието. Лицето му беше гладко избръснато и Корин отново се запита откъде е придобил този тъмен тен.

Изведнъж усети завистта на останалите жени в помещението и това погъделичка суетата й.

— Нещо не е наред ли, мис Бъроуз? — попита Джаред, след като в продължение на няколко минути бе търпял изпитателния й поглед.

Тя леко се изчерви.

— Простете, че ви гледах така втренчено. Никога не съм срещала човек с такъв тъмен тен като вашия. Трябва да е ужасно горещо там, откъдето идвате.

— Свиква се — отвърна той уклончиво и бързо смени темата. — Трябва да призная, че очаквах някой още да ни придружи.

Корин се засмя.

— Но за какво? Живеем в друго време, мистър Бърк. Придружителките вече не са на мода.

— Не всеки мисли така.

— Например вие?

— Да — призна той. — Честно, учуден съм, че баща ви ви пуска да излизате без придружителка.

— Баща ми е доста толерантен по отношение на мен. Винаги ми е давал пълна свобода, така че сама се научих да съм предпазлива. Избягвам опасните ситуации. Мога ли да се боя от вас, мистър Бърк? — попита тя сдържано, изненадана от остарелите му разбирания.

Той се усмихна преди да отговори.

— Зависи какви са страховете ви.

— Какво имате предвид?

— Различните жени се страхуват от различни неща.

Сервираха им обяда. Джаред я разпитваше доста, въпреки че самият той почти не даваше отговори на въпросите й.

Корин се отпусна и се наслаждаваше на компанията му. Той можеше да бъде чаровен и остроумен, а когато се засмееше, очите му ставаха повече сини, отколкото сиви. Но накрая, на път за вкъщи, тя малко се учуди, когато отново взе да я разпитва, този път за по-лични неща.

— Струва ми се странно, че годеникът ви не се възпротиви на нашата среща днес.

— Той не знае за нея — призна тя. — А дори и да знаеше, не би казал нищо.

— Възнамерявате ли да му кажете?

— Обядът ни беше напълно безобиден, мистър Бърк, а и не съм длъжна да давам отчет на Ръсел.

— Но вие сте сгодени?

— Но неофициално. Не и докато баща ми не даде съгласието си.

— Значи мистър Драйтън още не е поискал ръката ви?

На Корин й стана неудобно.

— Наистина, мистър Бърк, това не е ваша работа.

Каретата спря на Бейкън стрийт, но Джаред не отвори вратата.

— Да, права сте, разбира се. Стана ми странно, че мъж който иска да се ожени за вас, ви позволява да се срещате друг мъж.

— Да ми позволява?

Корин почувства, че започва да губи търпение.

— Никой не може да ми позволява нищо. Правя това, което ми харесва, мистър Бърк. Ръсел не би посмял да поставя условия в отношенията ни.

— Много сте независима, нали?

— Да, така е — гордо отвърна тя. — Ценя свободата, която съм си извоювала.

— Но сте готова да се откажете от нея, когато се омъжите. Трябва много да обичате мистър Драйтън.

— Разбира се, че го обичам — излъга тя, знаейки колко коравосърдечно ще прозвучи, ако каже истината. — Но Ръсел сме се споразумели, така че няма да се откажа о независимостта си, дори и когато се омъжа за него.

— Той трябва да е доста… странен човек.

— Да, той е различен от останалите мъже.

— Искате да кажете, че е слаб, нали? — презрително попита той.

— Разбира се, че не! — отвърна тя възмутено, учудена как е позволила този разговор да продължи толкова дълго.

— Сигурно ви обича толкова, че да ви позволява каквото пожелаете, включително и свободата, която толкова цените?

— Мистър Бърк, смятам, че безочието ви надхвърли всякакви граници. Казах ви дори повече, отколкото имате право да знаете.

Той се засмя.

— Извинете ме, мис Бъроуз. Но не съм срещал жена като вас. Намирам идеите ви за чудесни.

— В момента се опитвате да ме дразните, така че престанете — каза студено тя. — Вие нищо не цените, поне не и мъжете като вас.

— Мъжете като мен? — той вдигна вежди изненадан. — В някаква категория ли ме поставяте, мис Бъроуз?

Тя пренебрегна въпроса.

— Обедът беше приятен, мистър Бърк. Благодаря, че ме поканихте.

Корин успя да стигне с ръка до дръжката на вратата, но Джаред я спря, като сложи ръката си върху нейната. Сякаш между тях премина напрежение. Силата на ръката му сякаш изсмука цялата й енергия.

Тя потрепери и го погледна въпросително.

— Аз… аз искам да изляза вече — каза тихо Корин.

Сивосините му очи изучаваха лицето й, сякаш искаха да прочетат мислите й.

— Искам да ви видя отново.

— Защо?

— Мисля, че започвате да ми харесвате, мис Бъроуз.

— Боя се, че не мога да ви отвърна със същото — откровено отвърна тя.

— Засегнах ви, за което се извинявам. Но наистина бих искал да ви видя отново. Довечера, на вечеря? Или на театър, може би?

— Не, мистър Бърк. След снощното парти реших да прекарам вечерта вкъщи.

— Значи утре?

— Не виждам никакъв смисъл, та ние нямаме нищо общо. А и ако Ръсел разбере?

— Нали не бяхте отговорна пред мистър Драйтън?

— Не, не съм.

— Тогава пак ще се видим, нали?

— Ще си помисля, мистър Бърк.

Този път тя не прие намека.

— Приятен ден.

Тогава той отвори вратата и Корин изхвърча от каретата, без да го изчака да й подаде ръка, нито да я придружи до прага на къщата. Тя изтича бързо нагоре към стаята си, без дори да се обърне назад.

Джаред седна обратно в каретата и тогава забеляза зелената й копринена чантичка на седалката отсреща. Той я взе, като възнамеряваше да я върне, но бързо промени решението си и направи знак на кочияша да го закара до хотела му.

Облегна се назад и замислено се втренчи в копринената чантичка, като си я представи закачена на крехката й талия. Намръщи се — какво ли бе накарало Корин така да се втурне в къщата, като че ли бе изплашена от него. А имаше основателна причина за това, но тя едва ли се досещаше. Джаред я дразнеше, предизвикваше я, за да прецени характера й и беше успял.

Почти беше разгадал горделивата Корин Бъроуз. Разбра, че лесно се засяга. Беше разглезена и й беше позволен твърде много свобода. Някой ден това щеше да я вкара в беля, но какво му влизаше в работата. Беше хладнокръвна, уверена в красотата си и ефекта, който имаше върху мъжете.

Джаред не беше взел още никакви окончателни решения, но избра няколко от възможностите, които имаше наум. Подръка му бяха всички факти около Самуел Бъроуз, които му трябваха, даже и някои любопитни нещица за дъщеря му. Оставаше само да реши как да използва тази информация.

Надяваше се, че инвестирайки в компанията на Бъроуз, ще получи достатъчно права да блокира важни решения, за да разруши фирмата, която беше основният източник на доходи за семейство Бъроуз. Другите му вложения бяха нищо в сравнение с това. Джаред също щеше да изгуби парите си, ако компанията фалира, но за него нищо нямаше значение пред перспективата да разори Бъроуз. А корабостроителницата беше всичко за Самуел. Беше й посветил по-голямата част от живота си. Беше отхвърлил жената, която го е обичала, за да я спаси. Сега Бъроуз щеше да изгуби всичко, за което беше живял и работил.

От чисто любопитство Джаред отвори чантичката, която държеше. В нея намери копринена кърпичка с панделка по ръба, няколко долара, пудра. Отвори капачето на малко шишенце с парфюма, който Корин употребяваше и вдиша аромата.

Учуди се, когато видя малко ножче с късо острие и пръжка, инкрустирана със скъпоценни камъни. Не можеше да си представи, че самоуверената Корин можеше да го използва.

Последното нещо, което извади от чантичката й бе късче хартия с адрес върху него. Листчето беше намачкано, сякаш е било разгъвано многократно. Джаред знаеше този адрес от Нед Догърти.

Да, той се съмняваше в информацията на Догърти, че Корин ходи в полунощ на подобни места два или три пъти седмично. Но доказателството се намираше сега в ръцете му — адресът на частен покер клуб в Кеймбридж, отвъд Чарлз ривър. Обаче това не беше само покер-клуб, а и място, където джентълмените водеха своите любими на горния етаж. Малко късмет с картите, малко страст с любимата жена…

Мнението на Джаред за Корин Бъроуз падна още повече. Угризения? Вече нямаше да изпитва никакви такива, ако се наложеше да я използва, за да постигне плановете си.