Джоана Линдзи
Дивият рай (39)

Глава тридесет и девета

Корин беше станала доста добра на сърф. Имаше навик да излиза рано всяка сутрин, когато вълните бяха достатъчно високи и да се прибира веднага щом Малиа и Нанеки влизаха с дъските си във водата.

Вече открито отбягваше Малиа, въпреки че знаеше, че Нанеки й влияе и именно тя я беше настроила враждебно.

Една ясна, слънчева сутрин Флоранс изведе Майкъл навън, за да гледа как майка му кара сърф. Корин, седнала на брега, му се усмихна и помаха. Беше навършил шест месеца, изглеждаше очарователно пухкав. Не беше очаквала, че това дете ще е светлината в живота й.

Отново писа на баща си, но знаеше, че ще мине около месец, докато получи отговор. Описа му преживяванията си, без да спомене нищо за това, че стои там като затворничка, защото в противен случай знаеше, че баща й би дошъл за нея. Но му каза, че се е влюбила в съпруга си. Все пак й беше баща. Можеше ли да й помогне? Вероятно не.

Толкова беше вглъбена в мислите си, че не забеляза кога Малиа и Нанеки бяха влезли във водата. Но смехът им привлече вниманието й и тя се намръщи. Погледна към къщата и видя, че Флоранс и Майкъл са все още там. Ноелани също беше при тях. Поне това подозрение вече не й тежеше. Акила я беше уверила, че малкото момиченце не е дъщеря на Джаред. Разказа на Корин за съпруга на Нанеки — Пени. Беше наистина тъжно, че е загубила съпруга си толкова скоро след сватбата, но това, че си искаше Джаред обратно, попречи на Корин да й съчувства за дълго.

Тя помаха на Флоранс и започна да се отдалечава от брега. С крайчеца на окото си видя, че и Малиа щеше да хване същата вълна. Корин не се оттегли. Имаше лошо предчувствие, но вече й бяха писнали перченията на Малиа.

И двете се изправиха почти по едно време, но после Малиа започна да я бута и двата сърфа се удариха. Корин загуби равновесие и падна надясно. Дъската я блъсна право надолу, после нещо я удари отзад, тя се отпусна безсилно и тялото й се понесе към дъното.

 

 

Някой плачеше жално. Не бяха риданията на дете, а на млада жена. Кой? Корин понечи да отвори очи, но остра болка я прониза в главата и тя още повече стисна очи. Болката нетърпимо пулсираше. Стори й се, че всеки момент ще изгуби съзнание. Все още чуваше риданието като отдалече и гласове, които успя да разпознае.

— Беше много странно това сблъскване на двата сърфа днес. — Гласът принадлежеше на Флоранс.

— Кои сърфове? — Корин разпозна сега плътния глас на Акила.

— На Кори и на Малиа — отвърна Флоранс. — Когато дъските се удариха, Кори падна настрани, а Малиа — назад. После един от сърфовете изхвърча право нагоре и, Господи, бях ужасена, когато го видях да пада точно там, където Кори беше потънала. Когато не я видях да изплува, се втурнах натам, но Малиа я издърпа на повърхността. Тя спаси живота на Кори.

— Аз… аз не исках тя да се нарани — Малиа продължаваше да хлипа.

— Разбира се, че не, скъпа — успокояваше я Флоранс. — Стана случайно.

— Съмнявам се — изръмжа Акила.

Корин се изненада от гнева в гласа на Акила и се опита да отвори леко очи. Двете по-възрастни жени стояха отляво на леглото й, срещу Малиа, която плачеше, закрила очи с ръцете си. Акила насочи обвинителен пръст срещу момичето.

— Ти отиде твърде далеч този път, Малиа! Караш ме срамува, затова че отгледала теб.

— Какви ги говориш, Акила? — шокирана, прошепна Флоранс.

— Не случайност. Малиа кара сърф цял живот.

— Не исках да се нарани — Малиа отново се разрида. — Исках само да я изплаша!

— Тя може да умре, и защо? Защото ти ревнуваш брат си.

— Боже Господи! — ахна Флоранс.

— И мисля това не първи път, а, Малиа? — продължи Акила, като изказваше на глас смътните подозрения на Корин. — Аз не искала повярва ти сложила онези стоножки в стаята на Колина. Аз казала, не, моя Малиа не така лоша. Но грешила!

— Нанеки каза, че няма никаква опасност. Затова сложихме най-големите, които намерихме, за да сме сигурни, че тя ще ги види.

— Моя дъщеря помогнала теб? И двете виновни. Ужасно нещо!

— Искахме само да я изплашим, за да си замине!

— Тя замине? Твой брат държи нея тук.

— Какво?

— Ти чула, Малиа! Тя иска отиде, но той не пуска нея.

— Но тя не е достатъчно подходяща за Джаред. Тя…

— Малиа, ти сляпа точно като Ялека! — сопна се Акила. — Може ли не вижда Колина не лоша?

— Вярно е, Малиа — проговори Флоранс. — Корин беше толкова ядосана на брат ти, че планира целия фарс още преди да дойдем в Хавай. Казах й да не го прави, но тогава все още беше много твърдоглава. Всичко беше добре изпипана уловка, за да повярват хората, че е… — направи пауза, все още не можеше да изрече думата. — … неморална жена.

— Водила е мъже в стаята си.

— Да. Напиваше ги и ги изпращаше да си вървят, като им даваше обещания за следващия път. Но не е имало следващ път, защото никога не се срещна с един и същ мъж два пъти. Единственият мъж, с когото е била по… по този начин — е брат ти.

Настъпи тишина, а после Малиа тихо промълви:

— Тя ми каза, но аз не й повярвах.

— И брат ти също. В това е трагедията.

— Джаред сигурно я обича, след като иска да я задържи, въпреки това, което си мисли, че тя…

Флоранс въздъхна.

— Вярвам, че да, но никой в действителност не знае какво се върти в главата му.

— Толкова съжалявам — прошепна Малиа.

— По-добре кажи това Колина — грубо я посъветва Акила.

— Ще го направя. Аз не знаех. И не съм искала да я нараня.

— Всичко е наред, Малиа — прошепна Корин.

И трите се обърнаха към нея.

— Значи си будна? — усмихна се с облекчение Флоранс.

— Така изглежда.

— Не се опитвай да ставаш. Имаш голяма цицина на главата, но изглежда това е единствената ти рана. Никъде другаде не те боли, нали?

— Не.

— Изпратих да повикат лекар. Той живее Халейва, така че доста докато дойде тук — каза Акила.

— Не беше нужно — запротестира Корин.

— Разбира се, че е. Доста ни изплаши — сурово отвърна Флоранс. — Едва ли вече ще те пусна да караш сърф.

— Не ставай смешна. Беше… злополука.

Всички замълчаха. Корин погледна към Малиа. Момичето стоеше с наведена глава и се страхуваше да я погледне.

— Наистина всичко е наред, Малиа. От известно време съм будна и чух всичко. И колкото се отнася до мен, беше случайност. Ще забравим за това.

Малиа смутено вдигна глава.

— Извинявай, Корин.

— Знам. Може би отсега нататък ще бъдем приятелки.

Малиа вяло се усмихна, обърна се и излезе от стаята.

Акила тръгна след нея, а Корин извърна лице към Флоранс.

— Трябва да направиш нещо вместо мен, ако докторът каже, че се налага да остана на легло няколко дни.

— Разбира се, скъпа.

— Утре помоли Акила да те заведе до най-близкия магазин. Имаше няколко в Уахиава, спомняш ли си? Искам да купиш коледен подарък за Джаред вместо мен. Нещо наистина специално.

— А откъде да намеря пари?

— Вземи рубините ми… не, диамантите, по-ценни са. Вземи ги всичките, огърлиците, пръстените, гривните.

— Но, Кори, тези диаманти струват цяло състояние!

— За Бога, не ми пука за парите. А и така или иначе няма да ти дадат истинската им стойност. Но колкото и да вземеш, похарчи всичко. Това е първата Коледа на Майкъл. Купи му много играчки и някакви дрешки, ако можеш да намериш. Твърде бързо му омаляха старите.

— Вземи и нещо за Акила и Малиа, и нещо хубаво за Нанеки и дъщеричката й. Коледа е, не трябва да таим злоба. И не забравяй себе си. Но най-важното е да намериш страхотен подарък за Джаред.

— Никога преди не съм купувала подарък за мъж.

Корин се намръщи.

— Само да можех да стигна до града! Търси пръстен или… а може би платноходка…

— Кори!

— Не, предполагам, че няма да намериш в Уахиава. О, не знам. Просто намери нещо специално. Трябва да е подарък, който да му хареса.

— Ще опитам, скъпа. Сега си почивай.

Флоранс поклати глава, докато затваряше вратата. От доста време не беше виждала Корин толкова развълнувана. Кой би предположил, че тя ще се влюби тъкмо в мъжа, когото всички си мислеха, че мрази?