Джоана Линдзи
Дивият рай (30)

Глава тридесета

Джаред стоеше до прозореца в офиса на чичо си и уж гледаше към улицата, но всъщност беше потънал в мисли. Почти не слушаше как Едмънд натъртено напомняше на младия си помощник за някаква негова грешка. Той винаги намираше кусури в работата на служителите си. Чудно как въобще някой се съгласяваше да работи за него. Мис Диъринг беше напуснала отдавна, сега спретнатата мисис Лонг заемаше нейното място.

— Повече няма да търпя непрофесионализма ти, Колби — казваше Едмънд. — Знаеш, че само аз мога да разреша окончателното отпускане на заем!

— Но, сър, вие не бяхте тук, а човекът отчаяно се нуждаеше от парите. Заемът беше незначителен, а и той имаше голяма допълнителна гаранция.

— Това не е извинение, за да нарушиш политиката на компанията, моята политика! И това е последният ти гаф, Колби. Уволнен си!

— Това е неблагоразумно, мистър Бъркет — Марвин Колби си позволи да изпусне нервите си.

— Вън!

— След като вратата се затвори, Джаред се обърна към чичо си.

— Не мислиш ли, че беше твърде суров с него?

— Не си запознат с фактите, Джаред, така че не се меси.

Джаред въздъхна. Имаше достатъчно лични проблеми. А и отдавна знаеше, че няма смисъл да спори с чичо си за каквото и да било, щом се отнася до компанията.

— И защо ме повика, чичо? — нетърпеливо попита Джаред.

— Не го защитавай толкова, момчето ми — усмихна се Едмънд, вече по-благоразположен. — Мислех, че можем да обядваме заедно. Има един нов ресторант на Кинг стрийт, в който сервират превъзходни скариди.

— Извика ме тук, за да ме поканиш на обяд? — скептично попита Джаред. — Не мога да си губя времето с обеди, чичо.

— Глупости — подсмихна се Едмънд. — Разбрах, че нещата около хотела вървят чудесно. А и винаги си ми казвал, че управителят ти Леонака Наехе е незаменим. Остави го да върши работата, за която му плащаш. Може би ще държи по-изкъсо местните работници, след като и той е от тях.

— Работата ми харесва — сурово отвърна Джаред. — Бизнесът ми процъфтява.

— Искаш да кажеш, че предпочиташ да си затрупан с работа — въздъхна Едмънд. — Така проблемите ти няма да изчезнат. Всъщност, вече не би трябвало да има проблеми, с които да се занимаваш. Справи се с жена си чудесно. Казах ти, че приказките ще спрат, когато сложиш край на безразборните й връзки. Забравиха я бързо, заради идващата революция.

— Чичо!

— Това е факт, Джаред, и няма да изчезне, дори и да се правиш, че не го забелязваш. Отново ще има революция и то скоро. Само че тази ще постигне повече резултати, отколкото революцията през 1887 г., с която спечелихме конституцията си. Този път кралицата ще бъде свалена. Никой не одобрява царуването на Лилиукалани. Много е сприхава и има твърде много власт.

— Но тя е кралица — напомни му Джаред. — Предишните монарси са имали абсолютна власт. Кралица Лилиукалани просто иска да върне старите привички.

— Твърде късно е за това. Доста международни интереси се преплитат тук в Хавай.

— Много алчни интереси, искаш да кажеш.

— Можеш ли да отречеш, че присъединяването към Съединените щати няма да облагодетелства островите? По-добре Америка, отколкото Китай или Великобритания.

— Хавайците сами трябва да управляват островите си, чичо — каза Джаред с раздразнение. — Винаги съм бил на това мнение и нищо не може да ме накара да го променя. Островите принадлежат на хавайците, но малко по малко пелите го завземат.

— Това, че имаш хавайска жилка, те прави пристрастен, Джаред — остро отвърна Едмънд.

— Просто не мога да се примиря, че една раса ще бъде унищожена заради алчността и ползата на друга.

— За бога, човече. Не говоря за война! Определено няма да се стигне до там. Ще бъде само краткотрайна революция.

— А аз говоря, че една култура умира. Повече от половината хавайци са умрели от чуждестранни зарази, а останалите сключват смесени бракове и забравят традициите. Чистите хавайци се броят на пръсти. Лишени са от надеждите и земята си, а сега искат да им отнемат и последната капка гордост.

— Одобряваш ли това, което прави кралицата? В двореца нищо не става. Тя само се кара с министрите си. Законодателната власт е с вързани ръце, защото непрекъснато се противопоставя на партиите. Оставките са инсценирани. Кралицата вече не крие намерението си да премахне настоящата конституция, за която така се борихме. Иска да прокара нова, която да й даде абсолютна власт и право на глас само на хавайците или на чужденци, женени за хавайци. Наистина ли одобряваш подобно тиранично поведение?

— Може би малко се престарава, но в никакъв случай не мога да я обвинявам, че се опитва. Кралството й е станало за посмешище. Носи титлата кралица, но властта й е отнета от чуждите интереси, на чиято страна си ти. От години решенията се взимаха отвън. Можеш ли да я обвиняваш за това, че иска собственият й народ да управлява островите?

— Островите просперираха само заради чужденците! — каза Едмънд в защита.

— За сметка на хавайците, които нямат вече нищо! — ядоса се Джаред. — Не искам повече да говорим за революция.

— Джаред, чакай!

Но той вече беше излязъл от офиса. Ако Едмънд искаше да нищи политика, да си намери някой друг за слушател.

На път за своя офис на Мерчант стрийт, Джаред най-накрая забеляза бурята, която приближаваше. Той се притесни. Съдейки по силните ветрове, бурята щеше да бъде разрушителна. А наветрената страна на острова винаги пострадваше най-лошо. На северния бряг опустошителните вълни щяха да стигнат чак до къщите и да наводнят пътищата. Гледката на съборени дървета и отнесени покриви не беше нещо необичайно за тук.

Малиа винаги се страхуваше от тези бури. Ами Корин? Нямаше да знае, че се намира на сигурно място. Вълните можеха да стигнат до двора, дори да наводнят зимната градина, както често се беше случвало, но тя щеше да е на сигурно. Акила щеше да я успокоява, но щеше ли Корин да й повярва, че зимната буря няма да трае дълго и че слънцето отново ще изгрее утре?

Джаред обърна каретата си по Беретания стрийт и пришпори конете. Изведнъж почувства безразсъдно желание да защитава жена си. Знаеше, че беше абсурдно, но въпреки това светкавично препускаше към къщи. Бързо оседла кон и отново пое с нарастваща неотложност, която граничеше с паника.

До Уахиава Джаред се справи отлично с времето. Там смени коня си, но преди да продължи, видя как дъждът идва на тласъци и се изля върху него само след секунди. Останалата част от пътуването премина доста по-бавно, защото много участъци от пътя бяха отмити и имаше достатъчно големи дупки, в които конят му можеше да се препъне.

Джаред слезе до брега, океанът не се виждаше от мъгла и дъжд. Щом премина Халева видя, че бурята е бушувала от дни, с непрекъснати дъждове. Поля и пътища бяха вече наводнени. Фургони и карети зееха изоставени. Шейсетметрови вълни заливаха пътя на много места, това го забавяше още повече.

Вече се беше свечерило, когато Джаред стигна до къщата на брега. Беше измокрен до кости, а навън продължаваше здраво да вали. Предната градина беше наводнена и ако вълните се вдигнеха с още петнайсет метра, щеше да бъде напълно залята.

Предната част на къщата беше тъмна, но в кухнята още светеше. Джаред видя, че капаците на зимната градина са сложени, за да предпазват от вятъра. Всички мебели оттам бяха преместени в гостната. Акила, както винаги, беше помислила за всичко, но Джаред все още се безпокоеше за Корин.

Веднага отиде в спалнята си, но там беше тъмно и празно. Грабна няколко хавлии от банята и се запъти към кухнята. Но Корин я нямаше и там. Акила и сестра му седяха на масата и пиеха топъл шоколад.

Първа го видя Малия и се хвърли в прегръдките му. Разплака се веднага, както правеше като дете.

Джаред се опита да я откъсне от себе си.

— Цялата ще се измокриш, Малиа.

Но тя се притисна към него още по-силно и той омекна, като я прегърна утешително.

— Само обикновена буря, миличка. Доста от тях си преживяла, за да знаеш, че тук сме на сигурно. Никога не се е стигало до там, че да напускаме къщата.

— Не е заради бурята, Джаред — изхълца Малиа. — А заради жена ти!

Малиа го наричаше Джаред единствено, когато беше ядосана или му се сърдеше. Той разбра, че тя и Корин се бяха карали.

— Какво за нея?

— Тази… тази жена е ужасна! Разказа ми гадни неща за теб. Но излъга! Знам, че ме излъга за всичко. И дори се опита да ме убеди, че не е курва!

Сграбчи сестра си за раменете. Цялото му тяло се скова.

— Какво ти каза тя?

Малиа повтори историята, която през сълзи беше разказала и на Акила по-рано, но малко преувеличена. В очите на Джаред се появи убийствен проблясък. Акила го видя, но Малиа продължи, без да го забелязва.

— Беше толкова зла — завърши Малиа. — И ми крещеше, а аз не й бях направила нищо. Мразя я!

— Къде е тя? — попита Джаред с мъртвешки шепот.

Акила стоеше разтревожена.

— Ялека, не. Не вижда нея сега.

Но Малиа отвърна:

— Тя е с гувернантката си и онова хлапе, което ме държи будна цяла нощ с писъците си.

Джаред излезе от стаята. На Акила й се искаше да издърпа ухото на Малиа.

— Защо ти прави голяма работа от нищо?

— Как ще е нищо? — извика Малиа.

— Колина не наранила теб, момиче. Но затова, което каза на брат си, той нарани нея. И ти бъде виновна!

— Не, няма! Тя ще е — за всички ужасни неща, които ми каза.

Акила й се скара на хавайски и разочарована й обърна гръб.

Малиа се намръщи, но не каза нищо повече. Акила беше права. „Няма дим без огън“, казваше тя. След гневните думи винаги имаше последствия. Да, тя беше предизвикала сцената с жената на Джаред. Сама се обърна към Корин и също изрече злобни думи. Но това не променяше нещата. Корин си оставаше ужасна жена, и ако Джаред я набиеше, то тя си го заслужаваше.

Въпреки дъжда, който трополеше по покрива, те пак чуха как една врата се трясна и Малиа бързо каза:

— Мисля, че ще изпия още един горещ шоколад. И без това не мога да спя, когато има буря.

— Какво става, Малиа? Ти не иска отиде в стоя стая, където може чуеш белята, която направи?

— Стига! Просто казах истината. Какво съм виновна, че Джаред толкова се разяри?

— Твой език остър като на Колина. И двете трябва научи кога мълчи.

 

 

Корин скептично погледна Джаред, когато той влетя в стаята на Флоранс, без да почука и ги стресна. Тя държеше Майкъл и го дундуркаше из стаята, защото бурята и гръмотевичният тътен го плашеха. Но когато Джаред се насочи към нея с решителни стъпки, тя бързо подаде Майкъл на Флоранс.

— Какво ти става, Джаред? — попита изплашено Корин, като отстъпваше назад.

Той не й отговори, а само сграбчи китката й и започна да и дърпа от стаята. Корин се теглеше, обзета от ужас, но Джаред я дръпна толкова силно, че тя едва не падна върху него.

— Вижте сега… — започна да протестира Флоранс.

Джаред я погледна кръвнишки и думите, които й бяха на устата, умряха без да бъдат изречени.

— Не се меси! — предупреди я той грубо. — Тя ми е съпруга. Помниш ли?

— Да се намесвам в какво? — запита Флоранс, но Джаред вече беше вън от стаята.

Флоранс затаи дъх. Наистина нямаше какво да направи. Кори му беше жена, а и освен това той нямаше да я нарани.

Когато чу вратата на спатията им да се затръшва, тя бързо отиде с Майкъл в кухнята, в другата част на къщата. Не искаше да седи там и евентуално да чуе какво щеше да се случи.

Веднага щом бутна Корин в стаята, Джаред заключи вратата. Тя от своя страна изтича към банята и се заключи вътре. Сърцето й биеше лудо, щом долепи ухо до вратата. Никога не беше виждала Джаред такъв, не дори и в нощта, когато я изнасили. Тогава беше непоколебим, но не и груб.

Видя светлината под вратата и затаи дъх. Какво ли правеше той? Защо се беше върнал тук посред бурята и то толкова разярен?

Корин усещаше, че Джаред е точно зад вратата. Той натисна дръжката, но установи, че е заключена. След това удари толкова силно по вратата, че Корин подскочи от стряскащия звук.

— Отвори вратата, Корин.

Той не изкрещя. Всъщност гласът му беше мъртвешки спокоен.

— Няма, докато не ми кажеш какво искаш от мен, Джаред.

— Отвори! — повиши той значително тон.

— Няма!

— Тогава по-добре се отдръпни!

Тя бързо отскочи и вратата с трясък се отвори. Той стоеше на прага и тя не можа да види изражението му. Нейното лице беше като маска на страха.

Приближи се до нея, хвана я за ръката, изтегли я обратно в стаята и я обърна към себе си. Пусна я и Корин почувства облекчение за секунда, но не беше готова за силния шамар, който последва. Тя се прекатури върху масичката за кафе.

От очите й рукнаха сълзи. Сложи ръка на пламналата си от удара буза, докато гледаше шокирана към Джаред, който все още стоеше на няколко крачки от нея.

— Какво, по дяволите, ти става? — изкрещя тя, въпреки страха и шока.

Лицето му беше почерняло от ярост и когато направи една стъпка към нея, тя скочи зад масичката, очите й се разшириха от страх.

— Стой далеч от мен, Джаред — предупреди тя, въпреки че гласът й беше твърде плах. — Няма да търпя насилието ти, особено когато не знам какво съм ти сторила.

— Ще търпиш всичко — изръмжа той и сви юмруци. — Отдавна трябваше да те науча да си държиш устата затворена!

— Сега пък какво съм направила?

— Отново си разплакала сестра ми! Казала си й какъв съм мръсник, нали?

Корин си пое въздух с усилие.

— Защо само аз да обирам презрението, когато много добре знаеш защо постъпих така? Тя искаше истината и аз й я дадох!

— И си се обрисувала доста невинно.

— Не съвсем — каза тя със стиснати зъби.

— Не съвсем? — повтори Джаред със студена насмешка. — Излъгала си Малиа! Да не би да ми кажеш, че не си курва?

Корин потрепера.

— Не съм! — каза тя в защита.

Очите на Джаред пламнаха още по-силно.

— Познавам половината мъже, с които са те виждали и те не са от типа, които се примиряват само със закачки.

— Това беше всичко, което правех, Джаред. Давах им обещания, които никога не изпълних. Не беше толкова сложно да ги отблъсквам. Не се виждах с един и същи мъж два пъти обясни му Корин.

— И, разбира се, Ръсел Драйтън само се преструваше на твой любовник?

— Да. Той знаеше, че искам да ти го върна и ми помогна.

— Просто участваше в измамата ти без да те докосне? Никога не те пожела, когато е знаел, че си го обичала и ще склониш?

— Какво?

— Веднъж ми призна, че си го обичала — напомни й Джаред.

— Аз… аз те излъгах — запъна се Корин, изненадана, че той си спомня. — Щеше да ме помислиш за коравосърдечна, ако ти бях казала истината. Все пак смятах да се омъжа за Ръсел. Не го обичах повече, отколкото теб, когато се оженихме. С Ръсел имахме споразумение.

— Направо си невероятна. Имаш отговор за всичко, нали? — Джаред присви очи и зловещо изръмжа. — Писна ми да ме правиш на глупак! Надявам се да си си извлякла удоволствието от злобния език, с който си говорила на сестра ми, защото сега ще си платиш за това!

Той тръгна към нея, но зеленият огън, който пламна в очите й, го спря.

— Ами моите чувства, по дяволите? Не исках да нараня Малиа, но тя нямаше да ме остави на мира. А и не понасям обиди.

— Откакто съм те срещнал с твоя нрав причиняваш само неприятности! — разяри се Джаред.

— Ако пак ме удариш, Джаред, ще…

— Какво ще направиш? — злъчно я отряза той. — Блудната съпруга заслужава бой!

Тя изтича към вратата, но беше заключено и преди да успее да вдигне резето, пръстите на Джаред се вкопчиха в ръката й и той я обърна към себе си. Видя го да вдига ръка, за да я плесне отново, в очите му нямаше милост. Не понасяше болката и не искаше да си представи, че ако той я удари още веднъж, нямаше никога да му прости за това.

— Джаред, не!

Без да се колебае нито за минута, Корин се хвърли към него и здраво го обърна с ръце. Усети внезапното изопване на мускулите му и знаеше, че той ще я отблъсне.

Джаред беше напълно изненадан от неочакваната реакция на Корин. Но гневът му не намаля. Ядоса се не само за това, което се беше случило с Малиа, но и заради лъжите, които му наговори преди малко. Знаеше, че не е невинна — знаеше го! И това, че се опита да го убеди в противното само показваше пълното й презрение към него.

— Пусни ме, Корин! — процеди той през зъби и започна да дърпа ръцете й.

Корин още по-здраво се вкопчи в него, като хвана пръстите си зад гърба му. Вдигна поглед към него, но пак не видя никаква милост в изражението му. После усети как хвана косата й, буклите, вдигнати на опашка, и започна да ги дърпа. Тя устоя, дори и когато стана ужасно болезнено, очите й се напълниха със сълзи.

— Джаред… моля те! — изплака тя, когато почувства, че почти ще й изтръгне косата от корените. — Моля те… не ме наранявай!

Корин усети, че ръката му леко се отпусна. После внезапно я пусна и тя зарови лице в гърдите му. Разплака се от болка, от срам, че насила е трябвало да се моли и от успокоение, че Джаред беше успял да овладее гнева си.

Когато Джаред пусна косата й, ръцете му останаха разперени, на сантиметри от гърба й. Не знаеше дачи да ги отпусне или да прегърне жена си. Ужасът, който видя в очите и, го разстрои. Спомни си защо се върна вкъщи — да я успокои по време на бурята. Навън бурята още бушуваше, но Корин не се страхуваше от нея. Тя беше изплашена от него.

Какво, за бога, го прихващаше? Никога преди не беше удрял жена, но направо му се искаше да удуши тази.

Джаред усети как тя трепери и сърцето му се сви от риданията й. Ръцете го боляха да я притисне и накрая да го направи. Погали копринената коса, която се беше разпилява по гърба й заради жестокостта му. Проклинаше се за полката, която й беше причинил. Тя продължаваше да плаче и да разкъсва сърцето му.

— Съжалявам — промърмори той.

Обхвана лицето й в ръце, но тя не искаше да го погледне, Сълзите продължаваха да се ронят.

— Моля те, недей да плачеш. Кълна се, няма вече да те нараня.

Той целуна очите й, бузите, накрая и устните й нежно. Бавно отдръпна глава и зачака някакъв знак от нея — на успокоение, гняв, какъвто и да е знак. Когато Корин отвори очи, те още бяха искрящи зелени поточета и молеха, но по различен начин. Внезапно и неговите очи проблеснаха. Не от гняв, а от огъня на страстта.

Отново долепи устни до нейните, но този път целувката му беше решителна, поглъщаща. Не можеше да й се наслади достатъчно. И тя му отвърна. Цялата беше негова. Тя обви ръце около врата му, за да го притегли към себе си, дори се надигна на пръсти, за да се притисне по-силно. Целувките им бяха диви, дори болезнени. Най-накрая Джаред се откъсна, за да зарови устни в нежната извивка на врата й.

— Желая те, Колина — промърмори той дрезгаво.

Вдигна глава, за да я погледне и започна бързо да разсъблича дрехите й.

— Знам — прошепна тя и се взря право в очите му. — И аз те желая.

Джаред почти разкъса роклята й, бързайки да я свали. В същото време тя започна да разкопчава мократа му риза. Но когато той понечи да вдигне комбинезона й, тя го спря.

— Първо загаси лампата, Джаред!

— Не — каза той твърдо. — Искам да те гледам.

— Моля те, Джаред.

В този момент нищо не можеше да й откаже. Въпреки че искаше да се наслаждава на красотата й, той направи това, което тя пожела.

Щом лампата беше угасена, Корин бързо свали бельото си и превръзката от гърдите си, която се боеше, че Джаред може да види. Боже, как раздвижваше кръвта й! Не я интересуваше какво се беше случило по-рано. Това вече нямаше значение.

Той я желаеше, имаше нужда от нея. Тя сама го дръпна към леглото и го бутна върху него. Последва го и отърка тялото си о неговото, а после го подразни като го отблъсна, когато той се опита да се надигне. Застана на колене, докосваше го, а той потръпваше и стенеше от милувките й. След това се откри за страстта му. Прокара ръце по гърдите му, до лицето му, през косата. Устните й докоснаха неговите.

Реакцията на Джаред беше внезапна. Не можеше да чака повече, нито пък тя. Твърде дълго бяха потискали страстта си. Той я натисна на леглото, възкачи я, а тя се отвори за него, тялото й беше жадно да го усети. Движеха се заедно, диво, до приближаването на върховния момент. И когато той дойде, Корин извика името му. Разтвори бедрата си повече, за да го поеме още по-навътре, наслаждавайки се на блаженото му пулсиране.

Свърши твърде бързо.

— Корин… — започна Джаред.

— Джаред, моля те, не казвай нищо. Нека и двамата да замълчим — и бързо добави: — Нека се наслаждаваме поне тази нощ.

В отговор той я притегли по-близо до себе си. Тя заспа с глава на рамото му и блажена усмивка на устните.