Джоана Линдзи
Дивият рай (12)

Глава дванадесета

Поканите за сватбата бяха разпратени, а датата — определена за десети октомври — неделя, след по-малко от четири седмици. Корин започна да подготвя булчинския си тоалет. Дните й бяха изпълнени с приготовления и пазаруване за чеиза й. Четирите седмици изминаха бързо.

Почти не виждаше Джаред и нямаше възможност да говори с него. Изпрати й писмено споразумението, което имаха, и това отхвърли всякакви съмнения.

Баща й не знаеше за договора, който й осигуряваше независимост. Само ако подозираше, никога нямаше да й позволи да се омъжи за Джаред. Понякога Корин се чудеше защо баща й се съгласи толкова лесно на този брак, без дори да я попита защо е променила отношението си към Джаред. Но това малко я тревожеше.

През последната трескава седмица преди сватбата една среща помрачи Корин. Ръсел се беше върнал в Бостън. Знаеше, че Джаред го е изместил, така че поне не трябваше тя да му го казва, но той настояваше за обяснение.

Беше средата на един следобед, когато съобщиха на Корин, че Ръсел я чака долу в салона. Тя тъкмо пробваше булчинската си рокля, която беше пристигнала едва тази сутрин. Но при съобщението за него, изведнъж падна духом.

Като вида тъжното й изражение, Флоранс я попита:

— Да не мислиш, че нямаше да ти се наложи да говориш с горкия човек? Той очакваше, че ще се ожени за теб. Поне има право да разбере защо си избрала друг вместо него.

— Знам. Но ако бях вече женена, Ръсел нямаше да се опитва да ме разубеждава.

Флоранс поклати глава.

— Приемаш чувствата на мъжете толкова лекомислено, Кори.

— Ръсел знаеше, че не го обичам — каза тя в защита.

— Но той те обичаше.

— На чия страна си, Флоранс? — запита я Корин сприхаво.

— На твоята, момичето ми. С теб съм от раждането ти. Когато майка ми умря, аз започнах да се грижа за теб. Като дъщеря си ми.

— О, стига. Не си достатъчно голяма, за да си ми майка.

— Така е, но се привързах към теб. И когато вече няма какви съвети да ти давам, значи е време да те напусна.

— Не ставай глупава.

— Трябва все някого да слушаш, Кори. Иначе кой ще ти каже, ако правиш нещо не както трябва? Ръсел Драйтън въобще не ме интересува, но ти го използваше и това беше ужасно. Сега използваш мистър Бърк, за да постигнеш онова, което искаш и не го обичаш повече, отколкото Драйтън.

— Джаред го знае. Бракът ни е за удобство.

— Удобство само за теб. За бога, Кори! Кажи ми, че дори няма да споделяте една спалня. Какво печели той от този брак?

— Задължен ми е — сопна се Корин, забравяйки че Флоранс не знае за насилието му над нея.

— Задължен ти е? За какво? Какво не си ми казала, Корин Бъроуз?

— Нищо — изсмя се Корин. — Наистина нищо.

Не можеше да каже на Флоранс. Срамуваше се от участието си в случилото се. И най-вече, никой нямаше да разбере как се е съгласила да се омъжи за мъжа, който я е изнасилил. Тя също не можеше да си го обясни.

Когато слезе долу, Ръсел беше изнервен от дългото чакане.

— Бях започнал да си мисля, че те е страх да се изправиш пред мен — почти извика Ръсел, когато тя влезе в салона.

Корин пренебрегна обвинението и съвсем спокойно се поинтересува:

— Дядо ти възстанови ли се, Ръсел?

— Той почина.

— Съжалявам.

— Сигурен съм — отвърна остро той. — Както, сигурен съм, съжаляваш, че не си ми казала, че ме заменяш с друг веднага щом заминах.

— Не бъди сприхав. Знаеш, че баща ми нямаше да ни позволи да се оженим.

— Каза, че ще го убедиш — напомни й той, а сините му очи потъмняха от гняв.

— Опитах, но все едно, той нямаше да промени решението си.

— Знаеш, че щях да чакам, докато вече нямаше да ти е нужно неговото разрешение — каза Ръсел, малко по-меко.

— И ти знаеш, че въобще нямах намерение да чакам толкова дълго. — Раздразнението на Корин нарастваше. — Бъди разумен, Ръсел. Никога не съм се преструвала, че те обичам. Бях искрена с теб от самото начало. Просто не се получи, както го искахме.

— Обичаш ли Бърк?

— Не. Имам същото споразумение с него, както и с теб. Единствената разлика е, че баща ми не отказа на Джаред. И ако за теб ще е някакво успокоение, Ръсел, с Джаред ще сме женени само по име.

Ръсел изви вежда.

— Между нас нямаше такова условие.

— Да.

— Защо мъж като Бърк би приел толкова нелепи условия?

— Не мисля, че са нелепи — Корин възмутено отхвърли въпроса.

— Какво печели Бърк от всичко това?

— Съпруга само за пред хората — излъга Корин. — Каквото и искаше.

— И това е всичко?

— Да.

Ръсел се подсмихна.

— Значи те използва, както и ти него. Ще си играе с дамите и няма да се притеснява, че ще го закарат под венчилото, след като си има законна съпруга. Наистина е мерзавец, нали?

— Сигурно това е имал предвид — отбеляза Корин с леко раздразнение. Не беше обмисляла какъв може да е планът на Джаред.

— Пак ще се виждаме, след като се омъжиш, нали?

Корин се намръщи.

— Не знам, Ръсел.

Той се приближи до нея и я хвана за раменете.

— Не ме отблъсквай напълно, Корин.

— Ако все още се надяваш, че мога да се влюбя в теб, по-добре недей. Съмнявам се, че някога ще си изгубя ума по някого. В противен случай ще трябва да завися от него, да разчитам на него. Предпочитам да се осланям на себе си.

— Не мога да се откажа, Корин, не още.

Той я придърпа по-близо и потърси устните й за целувка.

Корин мразеше умолителната нотка в гласа му, наранения поглед. Само слабите мъже не се отказваха достойно.

— Предполагам, че ще си останем приятели — отсечено предложи тя. — Но наистина не можем да се виждаме след като се омъжа.

— Добре, Корин. Както кажеш — веднага се съгласи той.

Беше типично за Ръсел да се огъва пред всяко нейно желание. Твърде жалко, че баща й го беше отхвърлил. Поне харесваше Ръсел, но не можеше да каже същото за Джаред Бърк.